lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

За любителите на историята
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 10, 11, 12, 13  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Хоби
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Май 08, 2015 2:52 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

5-те най-големи загадки в историята, за които науката мълчи и не може да обясни

Традиционните образователни системи в общи линии ни учат, че историята на човечеството може да се проследи само до около 8 хиляди години назад, а религиозните текстове казват, че човечеството е на 6 хиляди години. Повече от очевидно е, че се правят огромни усилия да се скрие истинската ни история и произход. Историята на която ни учат в училище е манипулирана и има много неща, които нацяло са скрити от нас.
През 1929г. е открита карта на Антарктида, изрисувана върху кожата на газела. Интересното в случая е, че картата е нарисувана още през 1513г. от османския мореплавател и картограф Пири Рейс, който имал свободен достъп до императорската библиотека на Константинопол. Обясненията, които сам оставил по картата показват, че той е използвал много източници за нейното начертаване, някои от които са от преди повече от 2 хиляди години. Историята написана в учебниците ни учи, че Антарктида е била открита от капитан Джеймс Кук, докато пресичал Антарктическия кръг на 17 януари 1773г.
Как Пири Ройс е успял да направи карта на Антарктида няколко века преди официалното й откриване от Джеймс Кук? Откъде императорската библиотека на Константинопол е получила информация за Антарктида и кой е направил първоначалните чертежи на тази карта?
Нека само да отбележим, че за последно Антарктида не е била покрита с лед преди около 4000г. пр. н.е.
Според Чарлз Дарвин човечеството е произлязло от маймуните. Ако това наистина е така не сте ли се запитвали защо все още има маймуни?

Всеки континент на Земята е пълен с построени от човека пирамиди. Все още обаче няма отговор на въпроса кой ги е построил и какво е било тяхното предназначение.Само в Китай има около 100 пирамиди, скрити под буйна растителност и дървета.
Преди няколко десетилетия в Еквадор бе открит комплект от чаши, включващ 1 голяма чаша и 12 малки чаши. Всяка от малките чаши се различава малко по своя размер. Интересното в случая е, че ако се напълнят съдържанието на 12-те малки чаши запълва точно голямата чаша. Голямата чаша има инкрустирано съзвездието Орион и други звезди. Вътре в голямата чаша има много силно магнитно поле, докато извън нея то изчезва. Според професионалните геолози това е невъзможно, защото ако каменната чаша има вградени метални елементи те би трябвало да създават магнитно поле и от двете страни на чашата.
Ако според учените е невъзможно да има силно магнитно поле в чашата, без това поле да действа и извън нея, тогава кой е създал тези чаши и от къде идват те?

В Илинойс, САЩ бе открита бронзова монета на дълбочина от около 40 метра. Според държавната организация за геоложки проучвания пластовете в които е намерена монетата са на възраст от 200 до 400 хиляди години. Това означава, че много преди първите официално признати от историята цивилизации в Северна Америка е имало култура, която направила тази монета.
В Еквадор са открити повече от 350 артефакти в една стара система от тунели. Един от тях изобразява пирамидата с всевиждащото око. На тъмно окото придобива интересен нюанс, докато в долната част на артефакта е изобразено съзвездието Орион и някаква писменост, за която се смята, че е най-старата откривана до сега на планетата. Подобна писменост е открита на много места по света, което навежда на факта, че в дълбока древност е имало глобална цивилизация, много по-стара от всички санскритски писания.

Защо тази информация не е поместена в нито един учебник по история?

На много места по света виждаме, че различните култури са изобразявали съзвездието Орион. Пирамидите в Гиза също са ориентирани спрямо това съзвездие известно още с наименованията „Колана на Орион” и „Тримата крале”.
Логично следва да си зададем въпроса, дали не са ни посещавали същества от това съзвездие или може би ние произхождаме от там?

Какво е нещото, което прави съзвездието Орион толкова специално?

Немският професор лингвист Курт Шилдман успява да преведе надпис от долната част на пирамидата намерена в Еквадор. Според него там е написано: „Синът на създателя идва.”
Според един мит свързан със създаването на Анунаките, Ану имал двама сина Енки и Енлил. Енки, известен още като Еа в шумерските записи бил нежен и мил с генетично модифицираните хора, които добивали злато за анунаките. Дали това означава, че надписът „Сина на създателя „ се отнася точно до Енки. Старият завет на християнската Библия показва един отмъстителен Бог, който убива милиони хора, докато Новият завет показва един различен Бог, който дарява всичко с любов. Логично следва да си зададем въпроса, дали Стария завет не описва Енлил, а Новият завет Енки?
В Стария завет Битие 1:26 пише: „Нека създадем човека по наш образ и подобие.” Сигурно и вие забелязахте, че е използвано множествено число, а не единствено.
През 1851г. в Дончестър, Масачусетц е намерена ваза изработена от цинк и сребро. Тя е открита при взривяването на твърда скала на дълбочина около 5 метра. Вазата е инкрустирана с фигурки на цветя, изработени от чисто сребро. Скалата в която е била намерена е поне на 100 хиляди години според учените.
Според академичните среди не е възможно преди толкова време да е съществувала цивилизация, способна на такъв вид изкуство.Още по-удивително откритие е било направено в Южна Африка през 1982г. Там са намерени около 200 метални сфери на приблизителна възраст около 4.5 милиона години. Намерените сфери са два вида – едните са плътни, синкави и с бели петънца, а другите кухи и пълни отвътре с бяла еластична сърцевина.
Историята ни учи, че човешката цивилизация е на не повече от 6 до 8 хиляди години. Тогава кой е направил тези метални сфери преди толкова милиони години?
С изключение на камъните и благородните метали всичко друго което притежаваме в момента ще се превърне в прах и ще изчезне само за няколко хилядолетия. Всички телевизори, мобилни телефони, автомобили, самолети и всичко направено от пластмаса. Така например ако ни сполети някое катастрофично събитие само в рамките на 100 хиляди години, всяко доказателство за нашата цивилизация ще бъде унищожено или погребано на метри под земята.

NewAge.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2015 10:07 am    Заглавие: Отговорете с цитат

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИТЕ МИСТЕРИИ, КОИТО БЯХА РАЗКРИТИ

Смъртта на Ричард III

Този британски владетел е живял от 1452 до 1485, но е управлявал само две години. Той е и последният крал, загинал на бойното поле. Присъства по различни начини в английската литература и изкуство, но мястото на смъртта му винаги е било мистерия. Преди две години обаче археолози откриха останки под паркинг в Лестър. Доказано бе, че са именно на крал Ричард и че той е загинал от множество удари по главата.

Бермудският триъгълник

Още от дните на Христофор Колумб Бермудският триъгълник се смята за опасно място. Там компасите започвали да се държат странно, а плавателните съдове изчезвали безследно. През години са се появявали множество теории, най-популярните, сред които – че са замесени извънземни и че правителствата правят нерегламентирани ядрени експерименти. Последните проучвания обаче показват, че инцидентите в Бермудският триъгълник не са повече като брой, отколкото на други места в открито море и че подобни проблеми с компасите се случват не само там.


Принцеса Анастасия

Историята на кралското семейство Романови (на снимката) е и трагична, и мистериозна. След екзекуцията им на 16 срещу 17 юни 1918 г., останките на всички членове са открити … освен на принцеса Анастасия Николаевна. Съществуват хиляди спекулации за това какво би могло да се е случило с нея. Според една от тях Анастасия дори е дошла да живее в България. През 1991 г. на лобното място на Романови бяха открити нови останки. Тогавашните технологии не позволиха тяхното обстойно изследване. През 2008 г. обаче те бяха разгледани с най-модерните технически средства и бе доказано, че са именно на Анастасия. Така принцесата най-сетне намери покой.

Амелия Еърхарт

През 30-те години на миналия век Амелия Еърхарт е била смятана за най-амбициозния и успешен пилот. През 1936 г. обаче изчезва безследно след един последен сигнал по радиото. Говорело се е, че е била заловена от японците, че американското правителство я е скрило или че живее на самотен остров. Съвсем наскоро обаче – през октомври 2014 г. – чрез модерни технологии бяха открити стари самолетни останки близо до мястото, където се смята, че е изчезнала. През 1940 г. точно на същото място са били намерени човешки останки с неизяснен произход.

инфо: curious.actualno.com
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2015 10:10 am    Заглавие: Отговорете с цитат

10 ВЪЛНУВАЩИ СВЕТОВНИ МИСТЕРИИ

Малко са историите, които имат силата да ни покоряват много по-силно от тези, които остават неразгадани.

Кодовете, пъзелите, загадъчното изкуство и символите ни провокират с интригата, която съдържат в себе си. Защо тяхното послание е кодирано? Какви велики тайни може да крият? Въпреки усилията на най-добрите историци, умни криптографи и решителни иманяри, историята е пълна със загадки, които продължават да ни вълнуват и до днес.

Те малко приличат на измислените истории, включени например в книгата и филма „Шифърът на Леонардо“ („The Da Vinci Code“) или пък във филма „Съкровището“ (“National Treasure”), но са много по-заплетени и вълнуващи, може би и поради факта, че са напълно истински.

Econ.bg предлага на вашето внимание списък с 10 от най-загадъчните неразкрити мистерии и кодове, съставен от сайта Мother Nature Network.


Ръкописът на Войнич



Ръкописът носи името на полско-американския книжен антиквар Уилфрид М. Войнич, който го придобива през 1912 г. Ръкописът представлява книга от 240 страници, написана на език или скрипт, който е напълно непознат. Страниците са пълни с цветни рисунки на странни схеми, събития и растения, които не отговарят на нито един от известните видове.

Това допълнително заплита интригата с документа и трудността да бъде дешифриран. Оригиналният автор на ръкописа остава неизвестен, но въглероден анализ е показал, че ръкописът е направен някъде между 1404 и 1438 година. Заради енигматичността му е наречен „най-тайнственият ръкопис в света“.

Има много теории за произхода и природата на ръкописа. Някои смятат, че това би трябвало да е фармакопея (лекарствен сборник), която има отношение по теми от средновековната или началото на съвременната медицина. Много от картините на билки и растения намекват, че това е учебникът на някой алхимик.

Фактът, че много от диаграмите изглеждат като астрономически описания, в съчетание с неидентифицираните биологични чертежи, дори карат някои теоретици да предполагат, че книгата може да има извънземен произход.

С едно нещо обаче повечето анализатори са съгласни – книгата е малко вероятно да бъде мистификация, ако се имат предвид обемът от време, пари и детайли, които са необходими за направата на ръкописа.

Kриптос



Криптос е мистериозна криптирана скулптура, проектирана от художника Джим Санборн, която се намира точно пред централата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. В действителност скулптурата е толкова загадъчна, че дори агентите от ЦРУ не са разбили напълно кода ѝ.

Тя се състои от четири надписа. Въпреки че три от тях са напукани, те са разчетени, но четвъртият остава неразгадаем. През 2006 г. Санборн подсказва, че има улики от първия до последния надпис, а през 2010 г. издаде друга следа: С буквите 64-69 NYPVTT в част 4 е кодирана думата БЕРЛИН.

Шифрите на Бийл

Шифрите на Бийл са набор от три шифровани текста, които се предполага, че разкриват мястото на едно от най-големите заровени съкровища в историята на САЩ: несметни количества злато, сребро и скъпоценни камъни. Съкровището първоначално е било открито от мистериозен мъж на име Томас Джеферсън Бийл през 1818 г. в Колорадо.

От трите текста само вторият е разшифрован. Интересен факт е, че Декларацията за независимост на САЩ е била използвана като ключ за шифъра. Друг любопитен факт е, че Бийл има същото име като автора на Декларацията за независимост и трети президент на САЩ.

Разшифрованият текст разкрива окръга, в който е било заровено съкровището: Бедфорд Каунти, Вирджиния, но точното му местоположение е вероятно кодирано в една от останалите неразшифровани части. И до ден днешен иманяри преравят склоновете на Бедфорд Каунти като копаят често незаконно, търсейки плячката.

Дискът от Фестос



Мистерията на Диска от Фестос се върти около една история, която звучи като част от филм за Индиана Джоунс. Открита е от италианския археолог Луиджи Перние през 1908 г. в минойския дворец Фестос на остров Крит, за който се смята, че е бил убежище на Радамантис – брат на цар Минос. Дискът е изработен от печена глина и съдържа тайнствени символи, които вероятно представляват непозната форма на йероглифи. Смята се, че е направен през второто хилядолетие преди Христа.

Някои учени смятат, че йероглифите приличат на символите на Линейно А и Б писмо, скриптове използвани някога в дешифрирането на текстове от древен Крит. Единственият проблем? Дешифрирането на Линейното А писмо също се изплъзва на специалистите. И до днес дискът остава една от най-известните загадки на археологията.

Надписът в Шъгбъро



Ако погледнете отдалеч паметника, намиращ се в Шъгбъро – имение от 18 век, принадлежащо към графство Личфийлд в област Стафордшир, намиращa се в централната част на главния британски остров, едва ли ще видите в него нещо повече от изваяно пресъздаване на известната картина на Никола Пусен „Аркадийски овчари“. Ако погледнете по-отблизо обаче, ще забележите любопитна поредица от букви: DOUOSVAVVM – код, чието дешифриране продължава вече над 250 години.

Въпреки че самоличността на автора на кода остава загадка, някои считат, че той може да бъде улика, оставена от Ордена на тамплиерите за местонахождението на Светия Граал. Много от най-великите умове в света са се опитвали да разбият кода и са се проваляли, в това число и Чарлз Дикенс и Чарлз Дарвин.

Повечето спекулации идват обаче от самата картина на Пусен, която изобразява овчари, които разглеждат малка гробница, върху която е изписан латинският надпис „Et in Arcadia ego“ – „И в Аркадия съм“, където под „съм“ се разбира смъртта. За тези думи обикновено се смята, че напомнят неизбежността на смъртта, но покрай книгата “Светата кръв и свещеният Граал” има спекулации, че латинският израз е анаграма, която сочи къде се намира Светият Граал.

инфо: econ.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Вто Май 12, 2015 10:13 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Случаят Таман Шуд

Случаят Таман Шуд е смятан за една от най-големите мистерии в Австралия. Историята се зъвърта около неидентифициран мъж, намерен мъртъв през декември 1948 г. на плажа Самъртън в Аделаида, Австралия. Мъжът според специалистите най-вероятно е бил отровен. Самоличността му и до ден днешен остава загадка.

През юни 1949 г., когато следователи прегледали отново тялото на мъртвия, открили таен джоб в дрехите му, в който лежало парче хартия, на което било написано "Taman Shud". Фразата се превежда като "край" или "завършек".

Оказало се, че листът е откъснат от сборника с поезия на Омар Хаям "Рубаят" (сборник с около хиляда четиристишия (рубаи), които са на философска тема и имат висока литературна стойност). Това накарало всички медии на континента да търсят книгата, от която е била откъсната последната страница.

Търсенето било успешно. Открили един човек, който притежавал копие от рядкото първо издание на “Рубаят” в превод на Едуард Фицджералд, което мъжът обяснил, че е намерил на задната седалка на колата си в нощта преди да открият тялото на непознатия мъж. На задната корица с молив било написано небрежно и криптирано съобщение.

Поради съдържанието на поемата на Хаям, много от специалистите смятат, че посланието може да представлява някакъв вид предсмъртно писмо, което мъжът е оставил, но кодът, който е написал, остава неразгадан и до ден-днешен, както и целият случай.

Сигналът Wow

Една лятна нощ през 1977 г. Джери Емън, доброволец към организациите, търсещи извънземен разум, обединени под общото наименование SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence) вероятно е станал първият човек, който е получил съзнателно съобщение от извънземния свят.

Емън е сканирал радиовълни от дълбокия космос, надявайки се на случаен принцип да намери сигнал, чиито отличителни белези могат да подскажат, че сигналът е изпратен от интелигентни извънземни, когато изведнъж забелязва необичайно “прескачане” в графиките от измерванията.

Сигналът е продължил в рамките на 72 секунди. Толкова, колкото е най-дългият период от време, което би могло да се измерва от сателита, който Емън използва. Сигналът е бил силен и изглежда е предаван от място, където човек не е стъпвал… в съзвездието Стрелец, близо до звездата, наречена Tau Sagittarii, намираща се на 120 светлинни години от нашата синя планета.

Емън е написал буквите Wow! на оригиналната разпечатка на сигнала. Всички опити за повторно улавяне на сигнала са се провалили, което води до много противоречия относно мистерията, свързани с произхода на сигнала и неговото значение.

Зодиакалните писма

Зодиакалните писма са серия от четири криптирани съобщения, за които се смята, че са били написани от известен американски убиец, наричащ се Зодиака. Става дума за сериен убиец, който тероризира жителите на района на залива на Сан Франциско в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

Вероятно писмата са написани като форма на присмех срещу журналисти и полицията, които са издирвали мъжа. Едно от посланията е дешифрирано, но кодовете на останалите три остават неразбиваеми. Самоличността на Зодиака също остава загадка, след като през 1970 г. спират и убийствата.

Каменният пътепоказател от щата Джорджия

Понякога го наричат "Американския Стоунхендж". Това е гранитен паметник, издигнат в Албърт Каунти, Джорджия, през 1979 г. Камъните са гравирани на осем езика - английски, испански, суахили, хинди, иврит, арабски, китайски и руски език - всеки от камъните предава 10 "нови" заповеди (по подобие на Десетте Божи заповеди, срещани на 2 места в Библията) за "Епохата на разума." Разположението на камъните е съобразено и с някои астрономически линии.

Въпреки че той не съдържа кодирани съобщения, неговите предназначение и произход остават забулени в мистерия. Предполага се, че изработването на камъка е поръчано от човек, който не е идентифициран. Мъжът е оставил единствено инициалите си върху камъка - “РК Християнин”.

От 10-те заповеди, първата е може би най-противоречивата: "Поддържайте човечеството под 500 000 000 във вечен баланс с природата". Много хора приемат тази заповед като позволение за избиването на човешкото население до определен брой. Същият текст е основен мотив за критиците на камъните, които искат те да бъдат премахнати.

Според някои любители на конспирациите, камъните са проектирани от "тайно Луциферианско общество", което призовава за нов световен ред.
Ронгоронго

Ронгоронго е система от мистериозни йероглифи, изписани върху различни артефакти, открити на тихоокеанския Великденски остров, прочут с т. нар. моаи – уникални причудливи каменни статуи, изобразяващи човешки фигури. Мнозина вярват, че представляват изгубена система за писане или някакъв вид пиктографско писмо, което може да е едно от първите независими форми на писане в човешката история.

Глифовете (това е наименованието на всяко конкретно изображение от дадена писмена система) остават неразгадаеми и до днес и все още пазят истинските си послания. Някои специалисти вярват, че текстът може да предлага причините за изчезването на цивилизацията, населяваща Великденския остров.


http://econ.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Юни 01, 2015 9:51 am    Заглавие: Отговорете с цитат

НАЙ-СТРАННИТЕ СЪВПАДЕНИЯ В ИСТОРИЯТА

Случайността е особено животно. То рядко се появява в живота ни, но когато ни връхлети, се чудим дали някой там горе не си прави странни шегички с нас. Някои от следващите случаи наистина изглеждат като прищевки на космически майтапчия (с малко извратено чувство за хумор). Вярвате или не, случайност или промисъл, ето десет от най-странните прищевки на съдбата:

1. Вълшебният куршум
През 1883 г. подобно на много мъже преди и след него Хенри Зигланд напуснал своята любима и, уви, подобно на много жени тя не успяла да понесе раздялата и сложила край на живота си. Братът на момичето решил да отмъсти и прострелял Зигланд, след което сложил край на живота си със същия пистолет. Неверният любовник обаче оцелял – куршумът одраскал лицето му и се забил в близкото дърво. Тривиалното обаче приключва тук, за да отстъпи място на абсурда.

Зигланд сигурно си е мислел, че е измамил съдбата, и след няколко години решил да отсече дървото. За улеснение обаче решил да използва необичаен метод за сечене, а именно няколко пръчки динамит. В резултат на взривната вълна куршумът отхвръкнал и поразил смъртоносно Хенри Зигланд. Как после да не обичаш иронията?


2. Падащото бебе
През 1930 г. американецът Джоузеф Фиглок се разхождал по улиците на Детройт, когато върху него от небесата връхлетяло бебе. Пеленачето се било изтърсило от отворен прозорец в близката сграда, и то от солидна височина. За щастие Джоузеф и бебето оцелели без сериозни наранявания. Фиглок най-вероятно се е почувствал изключително горд от това, че със самото си присъствие е успял да спаси един невръстен живот. Точно една година по-късно обаче същото бебе отново се оказало в ръцете му, след като отново успяло да падне от същия прозорец. Само можем да гадаем какво му е минало през главата тогава. Съвпадението си го бива, но в цялата история може би най-безумна е немарливостта на майката.

3. Марк Твен и кометата
Самюъл Клемънс, познат повече под псевдонима Марк Твен, наистина е роден под щастлива звезда и по-точно под знака на Халеевата комета. Великият писател идва на този свят на 30 ноември 1835 г. по време на едно от цикличните посещения на Халеевата комета във вътрешността на Слънчевата система. Бащата на Том Сойер често казвал, че е дошъл и ще си отиде заедно с кометата. Предсказанието се сбъдва и Марк Твен умира на 21 април 1910 г. – ден след като кометата се завръща. Случайност или не – в идеята за душата като пътник в Космоса има много романтика, изключително подходяща за творец от неговия ранг.

4. Каръкът късметлия
Франo Сeлaк също се родил под щастлива звезда, макар че през по-голямата част от живота си едва ли е мислел така. Неговият случай е наистина уникален. Или по-скоро случаи – защото Сeлaк, хърватски учител по музика, бил нещо като магнит за катастрофи.

Първият епизод от сагата бил през студения януари на 1962 г. Влакът, с който Селак пътувал към Дубровник, дерайлирал в близката ледена река. 17 пътници се простили с живота си, но учителят по музика се отървал само със счупена ръка и уплах. Това било началото на едно епично надбягване със смъртта.

Година по-късно, докато пътувал със самолет, една от вратите изведнъж се откъснала и Сeлaк бил засмукан от декомпресията извън самолета! В инцидента загинали 19 пасажери, но хърватинът се спасил, падайки в купчина сено!

През следващите години Сeлaк преживява автобусна катастрофа, колата му два пъти се подпалва, докато той е в нея, а през 1995 г. едва се спасява, след като влиза?? в? мантинелата, за да избегне камион, който се движи срещу него. Мъжът буквално кацнал на едно дърво, а колата му се взривила стотина метра по-надолу в падината.

След последния случай екстремните преживелици на учителя престанали. Е, почти. Очевидно за да изравни везните, Бог решил да потупа Франo Сeлaк по рамото и през 2003 г. преподавателят по музика спечелил 1 милион долара от хърватската лотария. Думите бледнеят…

5. Рой Съливан – електроупорният
Какъв според вас е статистическият шанс да ви удари мълния? Различни източници го определят като 1 на 80 000. Не е 1 на милион, но все пак е пренебрежимо малък, нали все пак казват, че мълния не падала два пъти на едно място.

Рой Съливан, горски рейнджър от САЩ, е на друго мнение. В периода 1942–1977 г. стрелите на гръмовержеца го поразяват седем пъти, подпалват косата и веждите му, изкълчват глезена му и му причиняват различни обгаряния. За капак на всичко мълния удря и жена му. Заради необикновената си „дарба” да привлича небесното електричество Съливан заслужено влиза в книгата на рекордите „Гинес”.

6. Фаталното такси
Юли 1975 г. Такси блъска 17-годишния Ерскин Лорънс на остров Бермуда, докато младежът кара скутера си. Трагичният инцидент едва ли щеше да се различава от хиляди други ПТП-та по света, ако не беше фактът, че братът на Ерскин е бил блъснат от същото такси година преди нещастието. Не само това – и двата инцидента стават на една и съща улица, като и двата пъти таксито е карано от същия шофьор и превозва един и същи пътник. И двамата братя умират на 17 години. А казват, че такива неща ставали само по филмите.

7. Върхът на айсберга
Но ако си говорим за катастрофи, малко неща могат да засенчат инцидента с „Титаник”. Презокеанският лайнер, технологичната гордост на времето си, потъва още при първото си плаване в Атлантика през 1912 г. след сблъсък с айсберг.

Мнозина са чували историята, но малцина знаят, че тя е била предсказана още през 1898 г. в новелата на писателя Морган Робъртсън „Безсилие”. В своето произведение Робъртсън описва как свръхмодерният лайнер „Титан” потъва след сблъсък с айсберг, докато плава към Ню Йорк – същата дестинация като тази на „Титаник“. Още един паралел – в книгата мнозина пасажери намират смъртта си, тъй като спасителните лодки на борда са твърде малко.

Сякаш за да затвърди мистичната си аура, през 1914 г. Робъртсън описва в новата си книга война между САЩ и Япония, в която воюващите страни използват мощни „слънчеви бомби” – оръжия, които могат да унищожават цели градове и излъчват ослепителна светлина. 31 години по-късно бомбардировките над Хирошима и Нагасаки сякаш повтарят сценария, описан от автора пророк.

Уви, писателят умира през 1915 г., оставяйки у мнозина глождещото любопитство какво ли друго щеше да се появи в книгите му години преди да се случи в действителност?

8. Моряшки хорър
В този ред на мисли следната история е толкова аналогична, че може да се брои за двойно съвпадение!
През 1838 г. Едгар Алън По, един от създателите на хорър жанра, написал романа „Историята на Артър Гордън Пим”. В книгата се разказва как четирима корабокрушенци се носят в открито море в спасителната си лодка, без близък бряг и надежда за спасение. За да оцелеят, трима от тях решават да убият и изядат юнгата – младеж на име Ричард Паркър.

Обратно в реалността – през 1884 г. яхтата „Миньонет” потънала на около 1600 км от нос Добра надежда, оставяйки екипажа си от четирима да дрейфува в спасителна лодка в открито море. След като изразходвали последните си запаси от консервирана ряпа и без надежда да бъдат спасени, тримата по-възрастни моряци убили и впоследствие изяли младия юнга. Който впрочем се казвал Ричард Паркър.

9. Кралят и кръчмарят
Италианският крал Умберто Първи очевидно нямал нищо против да слиза сред народа си. Една вечер той се отбил в малък ресторант в Монца. Монархът едва ли е очаквал, че в ресторанта ще се сблъска със… себе си. Всъщност пред него стоял втрещеният собственик на заведението, който физически бил абсолютен двойник на краля. Двамата седнали и започнали да обсъждат странното съвпадение, като с удивление откривали нови и нови прилики помежду си. Били родени на една и съща дата – 14 март 1844 г., в същия град, били женени за жени с името Маргарита, а черешката на тортата била, че кралят бил коронован в същия ден, в който собственикът отворил ресторанта си. Все факти, достойни за роман на Дюма.

Било им писано обаче да споделят още нещо. На 29 юли 1900 г. Умберто Първи бил уведомен, че неговият добър познайник ресторантьорът бил убит с изстрел при неизяснени обстоятелства. Кралят се натъжил от кончината на астралния си двойник, но уви, нямал много време за скръб. Същия ден бил застрелян при атентат.

10. Колата от ада
Могат ли предметите да бъдат зли? Всеки, който е губил половин час в опити да отключи заяла врата, знае, че да – те могат да се държат така, сякаш са обладани от зъл дух. Като „Малкото копеле” – галеното име, с което актьорът Джеймс Дийн наричал любимото си порше.

През 1955 г. киноиконата си отива от този свят едва на 24-годишна възраст след тежка катастрофа със същата кола. Поршето обаче тепърва започва да трупа зловеща слава. Докато го изтеглят от мястото на инцидента, двигателят се изхлузва и премазва краката на един от механиците. Същият двигател е монтиран на друга спортна кола, която катастрофира по време на състезание и убива пилота си. В същото състезание друг автомобил, в който е вграден задвижващият вал от „Малкото копеле”, се преобръща и убива шофьора си.

Зловещата серия обаче не спира дотук. След като поправят поршето на Дийн, гаражът, в който се съхранява колата, мистериозно изгаря. След това возилото е изложено в град Сакраменто, но пада от платформата си и сериозно наранява едно момче. В Орегон платформата, на която е поставена колата, се откача и се разбива във витрината на магазин.
Прокълнатият автомобил приключва черната си серия през 1959 г., когато за облекчение на всички се разпада на части.

Как да не повярваш после в зловещата сила на съдбата?

инфо: obekti.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Чет Юни 11, 2015 8:19 am    Заглавие: Отговорете с цитат

ХИГИЕНАТА НА СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА – ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Много хора си представят стара Европа с благородните рицари, готови на подвизи в името на прекрасните, светещи от чистота дами, с красиви дворци и галантни мускетари, с пищните кралски приеми и благоуханни градини. И с тъга си мислят – защо не съм се родил в тези благородни времена.

Всъщност истината е съвсем друга и много по-малко благоуханна. Това се отнася не само за мрачното Средновековие, а и за успешните епохи на Възраждането и Ренесанса. С прискърбие трябва да Ви съобщим, че за повечето отрицателни страни на едновремешна Европа е отговорна християнската църква. И на първо място – католическата.

Античният свят въведе хигиенните процедури като едно от най-големите удоволствия. Само в Рим е имало над хиляда бани. А може би първото нещо, което сътворяват християнските водачи, е било да ги закрият. Към къпането тогавашните люде са се отнасяли подозрително. Разсъбличането е грях, а и може да се настине. Горещата вана е била немислима. Дървата са се ползвали главно от Светата инквизиция. Кралицата на Испания Изабела Кастилска си признавала, че през живота си се е къпала два пъти – при раждането си и в деня на сватбата си. Папа Климент V умира от дизентерия, а папа Климент VII свършва земния си път вследствие краста. Приближени до двора на Людвиг XIV споделяли, че величеството смърди като див звяр.

И ако през XV-XVIв. богатите граждани са се мили дори и веднъж на половин година, през XVII-XVIIIв. те въобще се отказали от това занимание. Вани се вземали само с лечебна цел.

В тези смутни времена грижата за тялото се е смятала за грях. Християнските проповедници призовавали хората никога да не се мият, защото само така можели да достигнат до духовно пречистване. Къпането е било непопулярно и защото по този начин се измивала и светената вода, до която си се докоснал при кръщенето. Мръсотията се приемала като особен знак на святост, а въшките били наричани божии перли. В това отношение монахините и монасите са давали добър пример как се служи на Господ.

Парфюмът, важно европейско изобретение, се е появил на бял свят именно като реакция на липсата на хигиенни навици. Първоначалната задача на знаменитата френска парфюмерия била да маскира страшната смрад, която се разнасяла от немитите с години тела.

С тоалетните положението било още по-тежко. Ролята на канализацията изпълнявали канавките на улиците, където течали зловонни ручеи. Забравили за античните блага на цивилизацията, хората се справяли с естествените си нужди където им падне – на парадната стълба на двореца или замъка например.

Френският кралски двор периодично се местел от замък в замък, защото в стария просто не можело да се диша. След като Людвиг IX бил залят със съдържанието на нощно гърне, изсипано през прозорец, на жителите на Париж било разрешено да продължат с тази практика само, ако предварително извикат три пъти: „Пази се!“ Около XVII в. за защита на пешеходците от фекалии били измислени широкополите шапки.

В Лувъра, дворецът на френските крале, нямало нито една тоалетна. Тази роля изпълнявали стълбите, дворът, балконите. Придворните дами във Версайския дворец по средата на разговора ставали и се справяли с естествените си нужди в ъгъла на стаята. За това те имали разрешение от самия крал. Естествено, много по-лесно е било да се направят тоалетни в двора или в краен случай да се притича до близкия парк. Но това никому не минавало през ума. Една от причините била и непрекъснатото разстройство, което мъчело хората и което било предизвикано от качеството на средновековното меню.


Старите градове на Европа нямали канализация, но имали крепостни стени и отбранителни ровове, запълнени с вода. Именно те изпълнявали и ролята на канализация, поемайки всичката мръсотия на града. Във Франция купищата фекалии зад градските стени се разраснали до такава височина, че се наложило да се надстрояват.

Ето как според европейските археолози изглеждал истинският френски рицар на границата между XIV и XV в.: средният ръст на този средновековен разбивач на женски сърца рядко надвишавал 1,60 м. Небръснатото и немито лице на този „красавец“ било обезобразено от една шарка (в онези времена от нея боледували практически всички). Под рицарския шлем в сплъстената мръсна коса, както и във всички гънки на аристократа се криели огромно количество бълхи и въшки. Някои историци били озадачени защо понякога лагерите на хистиянските воини били откривани много лесно от врага. Причината, естествено е в миризмата, която се носела от тях.

Смята се, че мебелите от дървесни видове с червен цвят са били много популярни, защото на тях дървениците по-малко се виждали. Да ги храниш, както и въшките, със собственото си тяло, било смятано за християнски подвиг.

Средновековните въшки дори участвали активно в политиката. В един шведски град те били главният критерий при избор на кмет. Претенденти можели да бъдат само мъже с дължи бради. Изборите портичали по следния начин: кандидатите за кмет сядали около маса и поставяли на нея брадите си. След това специално назначен човек изтръсквал от тях въшките. Кмет ставал този, от чиято брада са изпълзели най-много насекоми.

Това са само част от хигиенните навици на стара Европа. Така че, изводът е един – радвайте се, че живеете в XXIв., и не се подвеждайте по романтичните филми и романи, изпъстрени с изящни и сияйни персони.

инфо: enciklopediabg.wordpress.com
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Юни 19, 2015 12:57 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Най-великите жени на всички времена

Макар повечето управляващи в древните времена да са били крале и фараони, има и някои жени-владетелки, които са излъчвали сила и влияние. Ето едни от най-ярките примери.
Артемисия: Тя наследява трона след смъртта на съпруга си. Обявена е за управляваща Халикарнасус ( днешна Турция). Тогава Ксеркс бил на трона на държавата, която била част от Персийската империя. Заедно с Артемисия той успява да победи гърците. Тя го подкрепила като пратила своята войска на помощ заедно с пет от бойните си кораби. Артемисия се превърнала в заплаха за гърците, които обявили награда за този, който успее да я хване. Никой обаче не постига успех.
Бодичея: Позната и като Боадичея, тя била кралица на икенитите. Известна е като боец и е повела възстание срещу римската окупация на източна Англия ( днешен Норфолк и Съфолк).
Картимандуа: Позната е и като „пригладеното пони”, което сигурно означавало името й. Била е кралица на бригантите, които били най-голямата английска племенна общност. Като тяхна кралица тя подписва договор за мир с римляните, които нападали Египет и управлявала като плебей под римско покровителство.
Клеопатра: Била кралица на Египет и е известна и като Клеопатра VІІ, или Клеопатра VІІ Филопатор. Популярна е със своята красота и името й се асоциира с такива римски владетели, като Юлий Цезар и Марк Антоний. Тя е последният фараон на Египет и последната кралица от династията Птолемей.
Крализа Елизабет І: Позната е и като кралицата девственица. Наследява трона на Англия през 1558 и е последната от династията на Тюдорите. Знаела е шест езика и управлението й е познато като Златния период в английската история.
Хатчепсут: Била фараон на древен Египет. След смъртта на съпруга си управлява държавата до израстването на сина й, Тутмос ІІ. Дадена й е много сила и титли. Наричала е себе си „Женския Хорус” и е носила церемониалните дрехи на мъжете фараони, както и фалшива брада.
Кралица Изабела: Била кралица на Кастилия и заедно със съпруга си, Фердинанд, завладява Гранада и Испания. Известна е с това, че спонсорира пътешествието на Христофор Колумб до Америка. Направила е много реформи в Испания, отворила е училища и е реформирала църквата.
Катерина Велика: Истинското й име е Софи Фредерик Аугуст фон Анхалт - Цербст. След женитбата й, тя се премества в Русия, където руснаците отхвърлят властта на мъжа й и я обявяват за своя императрица. Наречена е Императрица Катерина ІІ. Спечелва две много важни сражения срещу Ислямската империя и разширява границите на Русия до Черно море. Направила е реформи в управлението и е отдавала значение на образованието и литературата. Катерина Велика поддържала западните ценности.
Жана д’Арк: Когато била малка имала видения на ангели, които я молели да освободи Франция от английската армия. Скоро след това френският крал я изпраща заедно с френската армия на бой и тук за първи път те побеждават Англия. С нейна помощ победите стават многобройни, но се проваля при битката за Париж, тъй като на армията не са й дадени достатъчно провизии. По-късно е изгорена на клада. През май 1920 католическата църква на Ватикана я обявява за светица.
Клеопатра Тея: Била сирийска кралица, получила трона след смъртта на съпруга й и управлявала до израстането на сина й.
Кралица Виктория: Тя наследява трона на Англия на осемнайстия си рожден ден и управлението й е познато като Викторианската епоха. Под нейно ръководство Англия прогресира социално и икономически. Кралица Виктория е и имератрица на Индия, тъй като тогава държавата била под английско управление. Известна е с даването на права на жените да гласуват с реформационните актове от 1867 и 1884. Викторианската епоха приключва със смъртта й. Умира на 83 г.
Най-великите жени на всички времена
Нефертити: Била египетска кралица, известна с красотата си. Съпругът й е фараон Аменотеп ІV (по-късно кръстен на Акенатен). Кралицата насърчила издигането в култ на древноегипетския бог на слънцето Атен.
Кралица Олимпия: Била е кралица на Македония, съпруга на крал Филип ІІ и майка на Александър Македонски. Известна е със своя змийски чар. След смъртта на Александър Велики, става кралица-регент на Македония до израстването на внука й, Александър ІV. По-късно е убита от Касандър, един от нейните врагове.
Кралица Зенобия: Била е кралица-боец, бореща се против римляните. Като кралица на Палмира, войниците й дълбоко я уважавали, тъй като се биела като мъж на фронта. Побеждава Палестина и римската армия на фронтовете до Египет.
Кралица Томирис: След смъртта на съпруга си, тя става кралица на масагетите. Чирос, персийският цар, отвлича сина й, който по-късно се самоубива. Разгневена, Томирис повежда армията си срещу Чирос и накрая го убива.
Кралица Самси: Била арабска кралица, известна и като Шамси, която се борела срещу Асирия. Тя не искала да плаща наложения данък и повела битка с асирийския цар. Битката е загубена, тя се предава, но й е позволено да продължи да управлява, макар и срещу данък.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Сря Юни 24, 2015 2:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ТАЙНИТЕ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ – ИСТОРИЧЕСКИ РАЗКАЗ ИЛИ ИЗМИСЛИЦА

И до днес споровете на учени и религиозни представители се разпалват относно Библията, нейните автори, времето и целта, с която е написана. Факт е обаче, че свещената книга дава тласъкът на религията на планетата.

За много изследователи Старият завет е написан от различни автори, а не единствено от Мойсей. Има съмнения дори и в неговото съществуване, тъй като не е открито нито едно историческо свидетелство за живота и делата му.

Докато в главата Битие разказите могат да бъдат приети като истории от сферата на легендите, частта за израелските царе внушава, че писанието е историческо свидетелство.

Прави впечатление, че името на цар Давид се споменава най-често в Светото писание, а според представители на научните средни може би именно той е оставил следи за съществуването си.

В Библията се казва, че царството на цар Давид е било от Египет до Месопотамия. В царството на Давид, неговия син Соломон и следващите им наследници хората се обединяват от един бог – Йехова.

Дълго време тази история е смятана за мит, докато еврейски група от археолози не откриват древен надпис на арамейски върху един камък. Текстът е бил част от победно слово, възпяващо завладяването на Израел. В този откъс се споменава името на цар Давид.

По-късно се откриват и други надписи, възхваляващи цар Давид и цар Соломон. Според някои това са едни от първите текстове, които са включени в Библията, написани около 1000 години преди Христа в двора на царете.


Вярва се също, че в град Хацо е открита 6-камерна порта, доказваща строителството през епохата на първите царе. Такава е била намерена също в Газер и Мегидо.

В откъс от Библията се разказва за трите величествениврати, изградени по един и същ проект. Структурата на тези порти символизирала единовластието в цялата страна.

Битките на израелските царе, описани в Стария завет, са потвърдени и от открития е Египет, които разказват за конфликтите на фараоните.

Потвърдено от археологията е и загиването на Давидовата династия след 400 години управление. Древните израелтяни били нападнати от вавилонците, които ги отвели в робство.

инфо: sanovnik.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Сря Юни 24, 2015 2:13 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ГРЕЪМ ХЕНКОК: СРЕЩНАХ СЕ С ПАЗИТЕЛЯ НА КИВОТА

Специален пазач бди над Кивота в храм в Етиопия

Всъщност се оказва, че изчезването на Кивота от древен Израел е свързано с голяма мистерия. Това е бил единственият най-важен предмет от времето на Стария завет. Ето защо това е „Знакът и печатът” – разяснява за книгата си с това заглавие Греъм Хенкок.
„Защото това е знакът и печатът за Божието присъствие на земята. Храмът на Соломон е изграден в Йерусалим около 950 г. пр. Хр. специално за съхранение на Кивота на Бога. Знаем, че е останал там стотици години след това. Съществуват повтарящи се сведения, но някъде около 600 г. пр. Хр. летописите стават странни и започват да оплакват загубата на Кивота. И когато вавилонците нахлуват в Израел в 587 г. пр. Хр. и разграбват храма на Соломон, те не откриват там Кивота. Той вече е изчезнал” – разказва Хенкок.

греъм
Греъм Хенкок
„В крайна сметка претенцията на Етиопия, че притежава Кивота, е доста интересна, защото се оказва, че един еврейски храм, точно по модела на Соломоновия е бил построен в Горен Египет, близо до днешния град Аксум. На остров наречен Елефантина се забелязват първите следи, намекващи за изчезването на Кивота от Йерусалим. По това време на трона на Израел сяда цар, считан за еретик. Той въвел езически идол, наречен нашера, в най-свещения храм. Преданите свещеници никога не биха позволили Кивота да остане в присъствието на езическия идол. Мисля, че са го преместили, закарали са го в Египет, построили са храм за него и са го поставили там.

След 200 години те били принудени да напуснат Египет отново, не можели да отплават на север, затова отплавали на юг. И следвайки речната система на Нил, стигнали до Етиопия. Това става около 400 г. пр. н. е. И има изключително сериозни доказателства, че Кивотът оттогава се намира именно там.

И последната част от пъзела са етиопските евреи, известни като фелаши или бета израилтяни. Те практикуват една предшестваща Талмуда, напълно стара форма на юдеизма. Те нямат равини, а свещениците им са низвергнати от останалия юдеизъм. За разлика от останалите юдеи, те правят жертвоприношения. И започнах да усещам, че във всичко това е скрита голяма история – счита Хенкок.

Журналистът е разговарял лично с пазителя на Кивота. Той бил с поразени от Кивота очи. Пазителите имали кратък живот, защото реликвата им въздействала пагубно – разказва Хенкок.

инфо: chudesa.net
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
stefka 56



Регистриран на: 01 Сеп 2012
Мнения: 4455
Местожителство: Plovdiv

МнениеПуснато на: Сря Юни 24, 2015 7:37 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Рядко чета исторически факти но статията за "Хигиената на средновековна Европа" ми направи впечатление.
Ето нещо и от мен:
Цитат:
Пловдивските акведукти:






Западният акведукт на Пловдив до Коматевския надлез
Шахти на 2000 години още поемат водата от Римския стадион

Двата римски акведукта, запазени в Пловдив, са единствените водопроводни съоръжения от времето на Римската империя, запазени до днес в България. Западният, който се намира близо до днешния Коматевски надлез, е едно от най-внушителните постижения на древния ум, което нарежда града сред най-модерните европейски полиси от времето на Римската епоха.

Малко известен факт е, че шахтите в античния град близо две хиляди години са изпълнявали безпогрешно отводнителните си функции. Благодарение на архитектурните и инженерни умения на древните хора, Филипополис бил снабден с прясна планинска вода от Родопите.
При разкопките в годините археолозите са открили два акведукта и глинен водопровод, вероятно построени през II-III в. Първите канали били положени под филипополските улици в началото на II в., когато градът бил напълно преустроен. Реконструкция е била направена след разрушителното нашествие на готите през 251 г.

Двата основни каптажа са били край днешните села Куклен и Марково. Водата е идвала по две трасета, които според едни изследователи са се съединявали малко преди кв. „Коматево”, а според други продължавали успоредно през града, на места с разстояние 30-40 м един от друг. Части от трасетата минавали високо над земята, повдигнати на масивни колони, други пък вървели под земята.

Към града водел и допълнителен водопровод с дължина 5 км. Двата акведукта във Филипополис били с обща дължина от 30 км. Единият бил дълъг около 6 км и е имал различни по размери основи. Фундаментът им бил поставен върху набити в земята дървени пилони.
Днес по-запазен и впечатляващ е западният акведукт. За основа на неговите колони е бил изграден непрекъснат зид, широк 4,40 м. Във височина била приложена характерната за римляните смесена техника на зидане opus mixtum, при която върху каменни квадри са били поставяни редове тухли.

Акведуктите събирали водите си в големия резервоар на акропола, откъдето глинени тръби отвеждали водата към града. Водопроводът захранвал обществени сгради, водния часовник, синагогата, баните, шадраваните. Богатите домакинства също имали течаща вода в кухните, баните и тоалетните си, която идвала по оловни тръбопроводи.
Двете съоръжения осигурявали на жителите на Филипополис 43 000 кубика чиста вода. За сравнение, съвременната консумация на вода в Пловдив е около 170 000 кубика дневно при няколко пъти по-многобройно население.
Един ден водата в древния римски град спряла.

„Голи мъже, които се канели да вземат един последен душ преди да напуснат обществените бани, започнали да кълнат, молейки всемогъщия Зевс да накаже виновника за спрялата вода. Край притихналите обществени чешми робите се завайкали, чудейки се как ще се върнат при господарите си без вода и как ли ще бъдат наказани за това. Кръчмарите заповядали на слугите си да забърсват мръсните съдове с надеждата, че подпийналите клиенти няма да забележат разликата. Нежните страни на сенаторската съпруга поруменели от срам, докато приятелките й се кикотели на замлъкналия шадраван. Стоте хиляди жители на Филипопол, които водели цивилизован живот с постоянно течаща вода, изведнъж разбрали колко е лесно да приемеш за даденост нещо, което изисква усилия и човешка изобретателност”, разказва електронното издание „Рим в Пловдив”.

Тогава хората, които отговаряли за водоснабдяването на града, проверили резервоара на акропола. Трябвало да открият къде е течът във водоснабдителната система. Стигнали до извода, че големият резервоар за спешни ситуации на днешния хълм Джендем тепе може да подсигури града с достатъчно количество вода. Така животът в древния град влязъл в нормалното си русло, след като резервоарът на Джендем тепе, наричан кастелум, бил задействан.

Един от двата акведукта във Филипополис е излизал на Римския стадион и мястото може да бъде видяно и днес от посетителите. В края на пистата археолозите открили две симетрично разположени отводнителни шахти, иззидани от тухли. Целта им е била да събират водата от пистата и да я отвеждат в канала под покритата улица.
Самата улица е била построена през 172 г. сл. Хр. при император Марк Аврелий с отводнителни функции. От двете й страни на по-високо ниво е имало система от зидани канали, които са се пресичали. Това добре замислено съоръжение е причината Римският стадион, който е под кота нула, никога да не се наводнява, дори и при най-обилните валежи.

Канализацията била занемарена около края на V в., когато древните граждани на Филипополис изоставили жилищата си в равнината и се преселили на акропола. Акведуктите на Пловдив са били възстановени през 80-те години на миналия век върху автентичните си основи.
И в други селища на България е имало римски акведукти, но те не са запазени, нито добре проучени. Един от тях е водопроводът, захранвал Никополис ат Иструм. Той е черпел вода от подземната река на Мусинската пещера и е имал капацитет от 16 000 л вода на денонощие.

Акведуктът е пресичал долината на река Росица край село Дичин, бил е висок 18 метра, дълъг 2,8 км и широк 4,6 м, смятат историците. Съоръжението било охранявано от крепост с военен гарнизон.
Градовете в Европа, в които са открити акведукти, изобщо не са много. Заради това, че съоръженията били много скъпи и трудни за изграждане, особено ако имало арки, само най-богатите и големи полиси можели да си ги позволят.

По този повод един ден Секст Юлий Фронтин (35 – ок. 103 г.), управител и отговорник за водоснабдяването на Рим, възкликнал: „С тези множество необходими структури, пренасящи толкова много вода, сравнете, ако искате, неизползваните пирамиди и безполезните, макар и известни, строежи на гърците!“.

Преди построяването на един акведукт древните хора изследвали дебита, чистотата и вкуса на водата от потенциалния водоизточник. Специалистите се съобразявали и с физическото състояние на хората в градовете. После се правели изчисления откъде точно да минава водопроводът, какъв да е наклонът му, колко да е дълъг каналът.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
stefka 56



Регистриран на: 01 Сеп 2012
Мнения: 4455
Местожителство: Plovdiv

МнениеПуснато на: Сря Юни 24, 2015 8:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Цитат:
Римският акведукт на Тримонциум ( Пловдив) е построен в периода 2-3 век. Той се състои от два водопровода, отбиващи планинските извори в Родопите. Археолозите го откриват през 1983г. и водата в тръбите е била годна за пиене. Оцелял е на множество набези през вековете, но не и на родната простотия.

И още е годна за пиене тази вода но на някой не му изнася.
Преди няколко години при ремонт в центъра засегнаха такава глинена тръба и бликна чиста изворна вода.Запушиха я ,затлачиха я, не се чу повече нищо.
И що да не пием вода от пречиствателни станции ? Хем отровна ,хем с пари.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Юли 13, 2015 8:46 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Погребвали фараоните с лампи, които не гаснат

Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена измислица. От древни времена са съществували вълшебни лампи, но в тях просто не е имало джинове.

Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели слухове за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребване на фараона.

Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекалено много такива слухове, затова екип археолози се заел да изследва това.

Оказало се, че почти всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да изработват лампи, които горели хилядолетия без смяна на горивото и фитила.

Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение – без достъп на кислород – в продължение на 1600 години.

Тит Ливий е писал, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне.

Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, въпреки че стояла под открито небе, но вятърът не можел да я изгаси.

За пръв път такива лампи са правени в древен Египет. Древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години.

Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.


Източник: sanovnik.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Юли 27, 2015 9:16 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ МЕЖДУ ФРЕДЕРИК ШОПЕН И ЖОРЖ САНД


Той бил млад и красив, носел слава на гений в композирането на музика. Тя се обличала в мъжки облекла, била еманципирана, скандална и много талантлива писателка. Той се казвал Фредерик Шопен, тя е известна с псевдонима Жорж Санд.


Срещата им родила любов, нечувана за онези времена, която продължила цели 14 години. С нея се родили музикални произведения, които и днес карат света да затаява дъх и да се прекланя пред величието.

Срещата на двама гении – Шопен бил едва на 20 години, когато в далечната 181 г. напуска Варшава и заминава за Париж, столицата на изкуствата. Не било нужно много време на младия композитор да срази публиката с полонеза, валсове и мазурка, изпълнени с драматизъм и поезия. На Фредерик не му коствало много усилия да изгради репутация на сърцевед и прелъстител на женските сърца. С не по-различна слава се носели слухове и за писателката Амандин Дюпен. Тя била наричана повелителка на мъжките сърца, а като автограф на романи си оставяла името Жорж Санд. Младата и талантлива авторка носела мъжки облекла, имала дрезгав глас и демонстративно показвала странен маниер. Историите на любовните й авантюри се носели из цял Париж. Двамата се срещат през 1836 г. по време на прием, организиран в дома на Мари Даголт, любовница на Ференц Лист. В момента на срещата им Шопен сравнил образа срещу си с карикатура на денди с цигара в ръка, но женска душа.
Любов от пръв поглед и труса на обществото – малко сред срещата им се разнася новината, че заминават заедно на пътешествие, а това за онова време и обществото било истински бум. За тях журналисти, папараци за онова време, както и известни личности какъвто е Оноре Балзак казват и изписват какво ли не. Великият Балзак казва, че Санд винаги е търсила истинската любов и действайки като мъж, вярвайки в нея като жена, много вероятно е да я е срещнала.
Съвместното щастие на Федреик Шопен и Жорж Санд – години наред никой не узнал тайната на двата таланта, така взаимно свързани. И двамата се отдавали на творчеството си, и двамата изпадали в кризи, но най-интересното между тях е, че взаимно се приемат не само като любовници, а и като верни приятели. За Жорж Санд работата сякаш не се отразявала така пагубно. Тя работела 24 часа без прекъсване и дори нужда от забавления. В продължение на 20 години Шопен бил постоянен гост в замъка на Дюпен. Тук пристигали роднини и приятели, множество познати на Шопен, които гальовно го наричали Шопенчо. На това място той се запознава с Пиер Леру, Балзак и Луи Блан, но въпреки всички велики личности царицата в неговите очи и сърце си остава Санд.
Изпитанията в любовта – в една зима двамата творци прекарват дълъг период от време в Майорка. Това място им дарява вдъхновение, но и подлага на куб изпитания. Сред няколкото месеца на творчество и талант, живот, прелюдия и любов, Шопен заболява тежко. Това кара Санд да изостави писането и да не се отделя нито ден, нито нощ от леглото му. След известно време и с много упоритост двамата преживяват кризата и се завръщат в Барселона, а от там в Марсилия. Здравето на Шопен никога не е напълно възстановено. В идните няколко години двамата прекарват живота си в имение на писателката Нюан. Там Санд пише поетичен разказ за малкото селце Бери, в което е отраснала, а по него Шопен създава музикално произведение. Говорело се, че Жорж не оставала равнодушна към всяка творба на Шопен, за разлика от неговото отношение към труда й. Говорело се, че много от романите й той не е прочел никога през живота си.
Финалът на една велика любов – и както всяко красиво нещо в живота, така и любовната зависимост между Федреик Шопен и Жорж Санд си имала свой край. Всичко започнало след издаване на романа „Лукреция Флориани“. Той се появява на бял свят в 1848 г. и разказва любовна история, наподобяваща тази на писателката и композитора. В нея критиците оприличили образа на Санд и три деца от различни мъже. Самият Фредерик се сравнява с герой – княз Карол, който бил нарцистичен и в романа бил представен като карикатура. Това наранява и обижда композитора, който твърди, че Санд предава тяхната любов и така слага край на връзката им. Финалът не настъпва веднага, а в резултат на множество последващи и изнервящи ситуации, а само една от тях слага чертата на всичко. Ситуацията е свързана с дъщерята на ЖОРЖ Санд, която разваля отношенията с дъщеря си след брака й. Когато Соланж и съпруга й продължили да се срещат с Шопен, Санд прекратява връзката си с него. Не след дълго тя отново е енергична, жизнена, работоспособна и общителна, за разлика от Шопен. Той спира да създава музика от този миг на татък. Здравето му се влошава все повече. Шопен се връща в Париж, а Санд сякаш се е освободила от бреме, което носела цели 14 години. Шопен загубва говора си и общува само с жестове, а когато Жорж иска да го види, приятелите му не я допускат, с пред текста, че силното вълнение може да доведе края му. Само дни преди да издъхне, композитора си спомня, как Санс обещала да не го оставя сам и как се врекла да умре в ръцете й. Малко след това самата Жорж разкрива, че никога по време на връзката им не са се сърдили един на друг, нито са се карали, а първата им раздяла се е оказала и последна… Не говори ли това за една от великите любови на всички времена и за пълно себеотдаване?!




.interpolezno.com
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Авг 24, 2015 11:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Три велики лесбийки, променили женската съдба


Те се осмелили да искат равноправие, да се борят за него и да живеят като равни на мъжете векове преди да се появи думата феминизъм. Добре образовани и смели, родени различни и приели да бъдат такива, те направили избор, който далеч не бил само сексуален. Открито се противопоставяли на всички социални ограничения, които задавали мястото им в обществото до последната подробност – от това какво ще обличат, за кого ще се омъжат и къде ще живеят, до това какво ще учат и какво ще работят. Ако през вековете обществото постепенно приело, че жените също могат да са силни, талантливи и самостоятелни, заслуга имат и те – три велики лесбийки, променили женската съдба.

Хортенз Манчини (1646 – 1699)




Хортенз била любимата племенница на кардинал Мазарини. Благодарение на неговата протекция тя и нейните сестри получили изключително за времето си образование, каквото не се полагало на жените. Кардиналът се погрижил да ги задоми подобаващо. Едната сестра – Олимпия, се омъжила за Маурицио Савойски и станала майка на Евгений Савойски. Другата – Мари, била голямата любов на Луи XIV. Хортенз била омъжена за Арман-Шарл де ла Порт, който бил най-богатият мъж в Европа по онова време, но бил психически неуравновесен и скоро след сватбата тя избягала от него. Хортенз наследила цялото богатство на вуйчо си Мазарини и станала най-богатата жена във Франция. Това й позволило да води независим живот, пътувайки последователно в Италия, Англия и Испания.


Тя се обличала като мъж, можела да си служи с оръжие, не криела връзките си с други жени и описала живота си в подробни мемоари – първите женски мемоари в историята на литературата. Направила го, не на последно място, за да разкрие жестокостта на съпруга си и да оправдае края на брака си с него. Независимо от доброто си социално положение и привилегиите във всички кралски дворове в Европа, Хортенз била неспокойна и живяла драматично до самия край – едно мъжко момиче в един мъжки свят.


Кристина Шведска (1626 – 1689)



Кристина била третото и единствено живо дете на крал Густав ІІ Адолф. Преди раждането й астролозите изчислили, че тя ще бъде момче с необикновена съдба. Баща й разпоредил да получи права на престолонаследник и обучение като момче. С нея се занимавали теолози и учители и уроците й продължавали по десет часа на ден. Кристина знаела гръцки и латински, освен това говорела свободно немски, холандски, датски, френски и италиански, резултатите й по теология и религия също били блестящи, изучавала по собствено желание философия и ислям и всички казвали, че е умна като момче. Възкачила се на престола на шестгодишна възраст и я наричали „момичето-крал“. Младата кралица се интересувала от наука и била близка с Декарт, който гостувал в двореца, но също така обичала театъра и балета и имала собствен придворен театър, където се изявявала като актриса.
Кристина не приличала на никоя друга жена от своето време. В автобиографията си тя описва колко чужди са й заниманията и разговорите на жените. Тя спяла по три часа, занимавала се с наука, косата й била в безпорядък и винаги носела мъжки обувки. Голямата й любов се казвала Бел Спаре, била придворна дама и Кристина й пишела прекрасни писма до края на живота си. През 1649 година Кристина обявила публично решението си никога да не се омъжва и отстъпила трона на братовчед си Карл Густав – нейната първа любов, след което се установила в Рим. Тя приела католицизма и живеела в дворец с всички полагаеми се кралски почести. Обличала се като мъж, предпочитанията й към красивите жени били всеизвестни и понеже по онова време хомосексуализмът бил наказуем от закона, тя се застъпвала успешно за някои от подсъдимите в тези случаи. Погребана е в катедралата “Св. Петър” във Ватикана заедно с папите и е едва третата жена, на която е оказана тази чест.




Роза Боньор (1822 – 1899)




Тази необикновена жена и до днес остава най-известната френска художничка на ХІХ век. Тя била независима жена с професия – нещо немислимо по онова време. Първият и единствен учител в живота й бил баща й, също художник, който вярвал в равноправието на жените и я насърчавал във всичките й начинания. Той й давал уроци по рисуване, тъй като академиите тогава не приемали жени. Роза рисувала главно картини с животни, в които била ненадмината. Някои от тях в момента се намират в музея Орсе и Метрополитън в Ню Йорк. Още приживе картините й били поръчвани и купувани от крале, аристократи и американски милионери, така че успехът й бил наистина световен и тя станала първата жена, носител на Ордена на Почетния легион.

В историята Роза останала и с ексцентричния си начин на живот, често припознавана като първата феминистка. Тя живяла 40 години с приятелката си от детинство Натали, обличала се като мъж, била с късо подстригана коса и пушела. В автобиографията си тя обяснява избора си чисто практично – мъжките дрехи й били много по-удобни за работа и когато ходела при животните. Роза говори с насмешка за ограничените си съвременници, които съдят за една жена по дрехите й. Носела ордена си често и при всякакви поводи, за да подчертае, че жените също могат да извоюват признание и успех.


Източник:momichetataotgrada.com
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Сря Сеп 30, 2015 9:48 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Най-безсрамната, развратна и коварна жена на всички времена

„Месалина. Фаталната жена на древността“ – Алфред Широкауер



Валерия Месалина. Императрицата на Великия Рим! Вече две хиляди години това име олицетворява чудовищна похот, разврат извън човешкото въображение и невероятно сластолюбие. Кой не е чел или чувал за безумните оргии и безброй любовници, за пировете и екзекуциите, за интригите и клеветите, за жестокостта и коварството на тази жена. Кой не се е чудил какви ли чудовищни неща е сторила, за да се прослави като най-безсрамната жена на древния Рим, града, в който е царяла абсолютна свобода на нравите...

Едва четиринадесетгодишна, Месалина била отредена за съпруга на 36 години по-възрастния от нея Клавдий – куц, заекващ и смятан от всички за безобиден старец. Но той се издигнал до императорския трон и младото момиче станало императрица, получавайки възможността да притежава и да прави каквото си пожелае. А според нейните съвременници тя искала много от вечно готовия да й угажда съпруг, който лесно се поддавал на манипулациите й. Само един пример е, че Клавдий наредил всеки, който я застрашавал по някакъв начин, или бил недоволен от нея, да бъде изпратен в заточение или екзекутиран. Заради нея загинали много хора – лични врагове, политически опоненти... От своя страна, Месалина изпълнила дълга си към съпруга и династията – скоро след коронацията дала живот на Британик, наследник на империята.



Какво ли е тласнало една издънка на стар патрициански род да тръгне по пътя на порока, какво ли е накарало една императрица да се предлага в публичен дом? И дали, познала най-сетне любовта в обятията на младия Гай Силий, приказно красивата императрица нямаше да се превърне в добра майка и съпруга, ако не беше я застигнал мечът на отмъщението само на 23 години.

az-jenata.bg
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Хоби Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 10, 11, 12, 13  Следваща
Страница 11 от 13

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov