lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Каква беше 2017та година за вас?

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Говорилня
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Вто Дек 12, 2017 4:36 pm    Заглавие: Каква беше 2017та година за вас? Отговорете с цитат

Обикновено аз пускам тази тема всеки декември, затова реших, че дойде време пак да я пусна. Smile
Каква беше 2017 год за вас? С какво ще я запомните?

За мен 2017 беше като цяло много изморителна година. И психически, и физически. Трябваше отново да се "внедря" на трудовия пазар след почти 5 годишна пауза/2 майчинства едно след друго/.
Много бързо се изстрелях, още след като пуснах на градина Бобо, и веднага след това започнах работа. Работа в ДГ- от януари до средата на юли. Никога не бях работила в ДГ. Честно казано, не е за мен тази работа. Много се изморявах психически. И е прекалено "социална" работа за мен. Всичките тези разговори и разговорченца- с родителите, с колегите...и т.н. Постоянната грижа около малки деца. Но научих ценни неща. И някак си се почувствах по-спокойна за това какво правят децата ми по цял ден, когато не са с мен.
После дойде лятото и почивката в Бг, горещо и хубаво, цял месец, страхотно беше.
После септември. Пак търсене на работа... Епизодична работа в рибна фабрика № 1. За 1ви път работих в рибна фабрика. Там просто пакетирах и сортирах. Никой не ме учи, просто ме пуснаха на линията и така. Октомври- рибна фабрика №2. 2 седмици ме учиха как да изрязвам леко с нож кости от филе. После на линията, сама, научих се. Там беше хубаво, хареса ми. Но пак приливи и отливи, несигурност в работното време и процента заетост.
Ноември и рибна фабрика №3. Пак ме учиха. Да работя на пекарна машина. И да демонтирам/монтирам част от нея в края на раб. ден, за да може по-добре да се почисти след това. Там съм и до днес. Надявам се да съм се установила там вече и скоро да не се местя на др. работно място. Изморително ми е всеки месец нова работа, нови хора, учене наново-кое, кога и къде, нови правила и т.н.
Имах някои разочарования тази година-например работата, която така исках в кариерата, не се получи и явно няма да ме огрее там скоро.
Както и изживях шок, когато разбрах, че службата барневерн е взела децата на мои приятели, но слава Богу си ги върнаха.
В началото на годината почина дядо ми, вече нямам живи баби и дядовци.
За пореден път се убедих, че работата минава-заминава, но най-важно е семейството. Слава Богу, всичко там е добре. За мен семейството е най-ценно. А децата ми са още мънички и още ми се радват. Smile
Работата ми е все тая напоследък каква ще е, вече какво ли не работих..., всичко се научава, с всичко се свиква. Важното е да имам свободни събота и неделя и нормално заплащане, другото не ме интересува.
Дано 2018 е по-малко променлива в работен план и вообще дано е по-спокойна година.
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24125
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Вто Дек 12, 2017 8:10 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Една от най-противните години. Мразя я ! За периода от 40 дни загубих двете си питбулки. Болката беше ужасна, непоносима. Още е такава. Синът ми стана независим и напусна дома ни, и родината. Годината, която ме направи интроверт.

Има и нещо добро: Симба и Енджи Razz Искрено се надявам, че новата година ще бъде много по-благосклонна. Дано и за вас е такава Very Happy
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Нед Дек 17, 2017 2:09 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

tita757 написа:
Искрено се надявам, че новата година ще бъде много по-благосклонна. Дано и за вас е такава Very Happy

Да, дано за всички ни е по-хубава новата година! Very Happy
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24125
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Нед Дек 17, 2017 2:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Дано, защото е решила да ни довърши. Вчера сестра ми и зет ми бяха участници в жестока, кървава катастрофа Confused По едно чудо сестра ми е добре, но зет ми е малко почупен . За другите...
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Нед Дек 17, 2017 7:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Съжалявам, Тита. Дано зет ти се оправи по- бързо.
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24125
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Дек 18, 2017 12:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря за съчувствието, Русалка angels
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Darma



Регистриран на: 09 Юли 2013
Мнения: 139

МнениеПуснато на: Чет Дек 21, 2017 6:22 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Най-важното, което научих през 2017 е, че каквото и да ти се е случило или да ти се случва, трябва да продължаваш да действаш и да не спираш, да не се разсейваш, да не се обръщаш назад и колкото по-малко анализираш, толкова по-голям опит придобиваш. Дойде ми до сърцето и главата просто, а не, че не съм го чувала и чела сто пъти преди това. Практично е да не се губи времето, а да се работи, за да има резултати. Емоциите и чувствата са за ако остане време или ако е наложително да мислиш за тях-в смисъл, ако ти създават проблеми.
Иначе не се случиха кой знае какви (добри/лоши) запомнящи се неща. Не направих каквото исках, но направих първата стъпка (Холандия) и видях, че не е страшно и мога да се боря.
За догодина си пожелавам още повече търпение и вяра в себе си. Smile


Последната промяна е направена от Darma на Пон Дек 25, 2017 2:10 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
magdalenas



Регистриран на: 06 Юни 2009
Мнения: 3539
Местожителство: България

МнениеПуснато на: Пет Дек 22, 2017 9:43 am    Заглавие: Отговорете с цитат

О, какви неща прочетох! Радвам се за хубавите ви моменти, и съжалявам за лошите ви.
Хубаво е, че умеем да си правим равносметки. Знаете ли, че не всеки е така? Обикновено неуспешните хора в живота не мислят по този начин, с равносметките. Да се надяваме, че този навик наистина е добър и ни носи само ползи, дори и да си даваме понякога не добра сметка...
При мен беше добра като цяло. Само дето отново се боря с навика, наречен тютюнопушене. Пуша, не пуша... След много опити да ги спра, след спиране от 1 година и 8 месеца, пак съм на същото положение - спирам, почвам. Ще ги спра и дано следващото ми спиране е за повече време, дори завинаги... Доказано вредни са, но и стресът е вреден, той ме докара пак до тях... Ако питаш някого... ще си рече, какъв ми е пък стресът на мен, но нещо изпуших буквално и преносно лятото... Всичко с тях е в мисленето, в главата.
Освободих се от неползотворна колежка, имам си нова... На нея съм повече шеф, да речем така, и всичко върви нормално засега. Напредвам в работата си много последната година, но пуста му и човешка природа, искам още и когато не мога да се надскоча, това ми създаде малко стрес наскоро. Всичко става с пари и пари при пари отиват. И бизнес се прави с пари. А аз разчитам на двете си ръце да ги изкарат. И те изкарват, но имат лимит и за да се увеличи той, трябва инвестиция... Иначе така да си живуркам да си плащам сметките, мога до безкрай... Искам примерно един ден, не само както сега, да осигурявам само моето работно място и още едно, още много други. Искам предизвикателства в работата повече, не е въпросът в трупането на някакви пари, а в тях просто като средство.
Карам 30-те си години... Израснах много. Вече си казвам: "Е, защо не съм с този акъл на 20!"... Сигурно така ще си викам за 30-те, ама като съм на 40 и сега не мога да надскоча мисленето си, а как искам само!
Е, веднъж един много близък мой и мъдър 82-годишен човек ми каза, че по мислене съм като средностатистически 40-50 годишна, ама все пак...
Всичко, към което най-много се стремя в живота си, е помъдряването. Искам да съм мъдра, това за мен е истинския успех и край на живота. Да, край, защото усещам краткостта на живота и искам да почерпя повече от него, дори и чрез работата. Не мога просто така да се оставя на течението и животът ми да мине напълно безсмислено... Усещането за смисъл е важно, а аз понякога го губя. Знаете интереса ми към психологията и че съм изчела едва ли не всичко от Фройд, и той казва: "Почне ли човек да търси смисъла, вече е болен"... Е, аз съм болна, като почти всички нас. Всеки нормален е по-малко луд... Аз деца още нямам, ама и малко странно ще е само те да осмислят съществуването ми; трябва нещо повече, трябва баланс, а аз съм малко човек на крайностите... Четох ОШО наскоро, казва пък, че е добре да стигаш крайностите... Искам да открия онази истина в живота, дето няма оспорване...
В любовта е относително дали ми върви. Щом не съм щастливо омъжена още, за мен все едно нищо нямам още. Живея и съобразявам само със себе си, а това за 29-годишна жена като мен може да бъде натоварващо. Някои може да си мечтаят за моя живот, аз си мечтая да споделям и съобразявам плановете си с други човешки същества...
Стрес ми дойде, когато се замислих за пропуснати възможности и усещането, че времето ме натиска и минава с бясна скорост, и сякаш изпускам живота си... Вчера всъщност си помислих: "Ей, то май всичко тепърва започва! И вече съм готова!". Това ми даде вътрешен мир. В крайна сметка 30 не е толкова страшно. Ама така е - едвам вкарваш една жена в 30-те, после трудно ще я изкараш от там....
Искам 2018 да ми даде още поне едно стъпало в професионален план, и да ми даде поне стъпка към личния. Да, семейството е важно. Не искам да се примирявам като вечната сама, без деца. Искам да преживея и това с децата близките години, или поне преди 40. После ще ми е малко трудно, чисто физически, предполагам. Пък и горките деца - вярно, че ще живея поне до 88 в добро здраве, ама... (ххх, така си вярвам, ако не се самоубия преди това)... Ей, да - това със суицидните мисли пак се завърна. Този понеделник получих по-голяма криза. Да, не може да си само в добро настроение - и това не е нормално, но някак си... Принципно съм много стабилна, или се боря за това... Последната една година се води една от най-спокойните в живота ми. Биполярността в емоциите си отключва при живеене в продължителен стрес. А моят живот определено не беше лесен, особено в началото, докато започна да взимам сама решения за себе си... Преживяла съм всички видове насилие, и то хронично даже. Сега нямам друг избор освен болестта или да вдигна летвата си на стрес - кое ще приемам за стрес, кое не, да разграничавам стреса от отговорностите също... Това е моят бъг - лоши гени му казвам аз... Неотдавна един с над 8 милиона се самоуби и мислел, че няма пари, аз дори 80 000 нямам... Единият ми чичо имаше вървежен, доста голям бизнес в Перник и се обеси на тавана на триетажната си къща, заряза всичко за минути, а аз живея под наем и в наследство в най-добрия случай ще имам двустаен, панелен, ама гледам да не разчитам на това. Ще остане за децата евентуално, които още нямам... Важно е с кого се сравняваш, четох го наскоро в една книга на един финансист. Да, просто щастието не е точно в парите, а те са средството за някои стъпки... Но нещастието на другите не ме прави по-щастлива, а в основата на прогреса е да се сравняваш с по-добрите, по-напредналите... Просто промяна в границата на стреса може да ме направи по-стабилна. Или психопат, знам ли... Казват, че преди да определиш целите си, е добре да определиш страховете си... Да, аз съм пълна със страхове понякога. А не искам. Но първо трябва да ги осъзная всичките.
Да, да сме живи и здрави, е най-важното... Само дето баба винаги ми казваше: "Живи и здрави, и какво?!?" Насади ми онова искане за нещо още, нещо повече, с което допаминът в мозъка ми да ми да си играе с емоциите ми...
Това е от мен. Някои ще ме разберат, особено ако ме познават лично. За други ще прозвучи отвлечено, съжалявам, за което.

Дано 2018 даде на всички нас по-добри емоции! Всичко, с което се захванете и мечтаете за него, да ви спори!
_________________
Всеки човек е творение на собствения си модел на мислене.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Говорилня Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov