lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Животът ми е длъжник

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Administrator
Site Admin


Регистриран на: 29 Юни 2008
Мнения: 150

МнениеПуснато на: Съб Дек 15, 2012 12:35 pm    Заглавие: Животът ми е длъжник Отговорете с цитат

Здравейте, скъпи приятели! Преди 10 г. благодарение на вас срещнах своя съпруг. Тогава публикувах обява за запознанство във вестника.
Един от многото, който ми писа, беше той. Харесахме се, влюбихме се и си оженихме. Въпреки битовите неуредици, бяхме щастливо семейство. Живеехме на тясно заедно със семейството на зълва ми. Родителите на мъжа ми пък бяха заели 2 стаички, които по план са били за гараж.
Свекървата не ме хареса от момента, в който прекрачих техния праг. И скоро по недвусмислен начин ми каза защо. Съжалявала, че синът й не взел друго момиче, което било едно на заможните си родители. Постоянно ме тормозеше, когато съпругът ми не беше вкъщи, заяждаше се с мен и ме докарваше до плач. Гледах да не й отговарям, защото той си ги обичаше и не желаеше да се карам с тях. В същото време не искаше да излезем на квартира.Няколко пъти си събирах багажа, за да си отида, но се отказвах. Разбирах каква болка щях да му причиня.
От всички тези притеснения мъжът ми получи инфаркт и почина. Знаех, че нямам повече място в тази къща, взех си детето и багажа и си отидох.
През първата година след смъртта на съпруга ми мислено обвинявах родителите му. Обичах го, а останах сама с малко момиченце. Сега вече престанах. Казах си, че ако има Господ, той знае какво върши. Беше ми трудно дори да помисля за втори брак, но с времето осъзнах, че в една къща има нужда от мъж, а детето от някого, на когото да се довери като на баща. Моят почина, а сестра ми упорито отказва да се омъжи, макар че отдавна й е време.
С това искам да ви кажа, че не ми е лесно, просто желая да осигуря най-доброто за детето и себе си. Получавам минимална заплата, а тя пенсия от баща си, но когато дойде време за училище, ми се плаче. Понякога парите, които съм отделила, за да я приготвя, не ми стигат. Не съм искала от родителите на покойния си съпруг, а и те не се сещат, че това дете има нужда от дрехи и учебници. Звънят й по телефона 2 пъти в годината, и само 2 пъти получава скромен подарък - за Коледа и за рождения си ден.
Написах това писмо първо, за да ми олекне малко. Има моменти, когато отчаянието ме задушава.
Живея в малък град затова не мога да напиша името и адреса си.

Една жена на 38
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov