lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Захвърли ме като парцал на пода

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Administrator
Site Admin


Регистриран на: 29 Юни 2008
Мнения: 150

МнениеПуснато на: Чет Ное 08, 2012 3:17 pm    Заглавие: Захвърли ме като парцал на пода Отговорете с цитат

Здравейте! Казвам се Стела, живея в малко градче с мама и баба - нейната майка. Моето прецакване е започнало преди да се родя.

Била съм още в корема на майка, когато баща ми взел документите за тристайния апартамент в Добрич, фалшифицирал подписа й и го продал, а той е бил предназначен за мен. След като съм се появила на бял свят, татко започнал постоянен тормоз над майка ми, често я биел и след 6 месеца домашно насилие двамата се разделили.
Вече съм на 20 години, а дори не знам как изглежда баща ми, никога не съм го виждала. Заради неговото гнусно поведение дълго време отбягвах мъжете. Преди 3 години обаче - не знам как стана - се влюбих лудо в най-нежния и умен мъж, когото някога съм срещала - Минчо. Отначало бях много щастлива, чувствах се като героиня от приказките и не можех да повярвам, че животът е толкова красив. Всяка вечер се събирахме с компания и си прекарвахме чудесно. Докато не забелязах влюбените погледи, които му хвърляше натрапницата Елица.
Веднъж споделих с него съмненията си, но той не ми обърна внимание. Каза, че съм си въобразявала, внушавала и т. н. Дни наред се чувствах кошмарно, затова си останах у дома. По същото това време моя приятелка и съседка, като се прибирала от работа, видяла, че Елица влиза в магазина на Минчо. Вечерта той дойде у нас, но нищо не каза. Усещах, че го губя, и се разболях още повече. Постоя съвсем малко, поговорихме за други неща и си тръгна.
Тогава реших да се обадя на съседката и да я помоля да излезе с тях. И без това бяхме в една компания. Цяла вечер Ели се сваляла на Минчо, а накрая го помолила да я закара с колата. После не разбрах какво е станало, но усетих странно чувство, а мисълта, че го губя, ме убиваше.
Върнах се на работа и Ели веднага ме намери. С цялата си наглост ми каза, че аз никога не съм я имала за приятелка, но понеже тя ме чувствала такава, ще ми каже нещо много важно, но с уговорката, че няма да й се разсърдя. Предната нощ била в леглото на Минчо. Боже, краката ми омекнаха, сълзите ми потекоха. Усетих най-ужасната и силна болка, горчилка и гняв. Исках да я ударя, а нямах сили дори да говоря. Бях като инвалид в количка, който е паднал от нея и вижда как му я взимат.
Елица стана и си тръгна, а мен остави като парцал на пода. За каква сладост от подобно предателство може да се говори, при положение че и горчилка е меко казано?! Няма дума, която да изрази болката ми. Не й простих и никога не ще го направя. А за изневярата на Минчо се опитах да забравя, но не се получи. И без това нещата между нас вече не вървяха.
Сега пак съм сама, пак съм отчаяна от мъжете и все още ближа раната си.
Стела
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov