lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Водя битка за човека, без когото не мога

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Administrator
Site Admin


Регистриран на: 29 Юни 2008
Мнения: 150

МнениеПуснато на: Сря Яну 09, 2013 1:27 pm    Заглавие: Водя битка за човека, без когото не мога Отговорете с цитат

Никога не съм вярвала, че е възможно да се влюбиш от пръв поглед. Но когато видях Андрей, веднага разбрах, че искам да бъда с него и с никой друг.
С всяка своя клетка усетих, че сме създадени един за друг. На него също му беше хубаво с мен, само че в никакъв случай не искаше да се обвързва. Каза ми го още първата вечер - ще бъдем заедно само за удоволствие. Почувствах колко е далече от мен, ала толкова го исках, че бях готова да приема всяка цена. Направих се, че този секс за мен не означава нищо сериозно и май спечелих първия рунд.
Започнахме да се срещаме все по-често. Андрей обичаше да ми разказва за себе си. Аз просто слушах и мълчах. Исках да осъзнае, че може да ми се довери, че аз не съм негов враг. Разбирах страха на силния пол от нежната половина. Той кара мъжете да се измъкват през нощта от топлото легло и да хукват към дома без да се обръщат. Защото не е толкова важно да спиш с една жена, а да се събудиш до нея.
Веднъж Андрей небрежно ми подаде ключ от жилището си и ми предложи, ако искам да се пренеса да живея при него. И побърза да добави: "Имай предвид, че това е само приятелско предложение. Нищо повече не ти обещавам. Отношенията ни ще си останат същите, договорихме ли се?"
Пренесох у тях своите женски нещица, но се стараех да бъда деликатна, да не заемам много място. В същото време търпеливо и упорито продължавах своето настъпление. Когато го потърсеше някое старо гадже, любезно питах какво да му предам, обещавах, че той непременно ще се обади. Чувствах, че присъствието ми в този дом ги ядосва, че се чудят колко дълго още ще се мотая там и ще търпя техните нагли обаждания. Очакваха, че няма да издържа, ще вдигна скандал, но аз твърдо бях решила да не се предавам.
Така живеехме в един дом, но все още не бяхме заедно. Докато вечеряхме, понякога Андрей философстваше, че жените са изобретили любовта, за да държат мъжете в подчинение. Отначало те обичат, защото си мъжкар, а после те упрекват, че си гнусен самец. И не пропускаше да повтори за кой ли път, че затова не иска да се обвързва. Разбирах го. Два пъти в живота си се доверявал на жена и два пъти е бил жестоко излъган. Слушах го и почти откривах себе си в тези негови бивши приятелки. И на мен ми се беше случвало да моля някой мъж за любов, а после да го разкарам, защото прекалено ме обсебва с чувствата си. Едва се удържах да не му кажа, че няма да му причиня зло, защото искам да бъда с него до края на живота си. А бях ли сигурна в това?! Така продължавахме да бъдем в общ дом, разделени от някаква невидима стена.
Веднъж Андрей смутено ме помоли да се прибера при нашите за седмица. От чужбина пристигала някаква бивша негова любов, с която се виждали много рядко. Била омъжена, мислела да се развежда. Искала да му погостува за няколко дни. Усетих острието на болката, която раздра душата ми на малки парченца. Искаше ми се да заплача, да закрещя, да го удрям, но успях да се овладея. Без да показвам какво чувствам, едва дишайки, му отговорих, че разбирам.
Събрах нещата си и се прибрах при нашите. Не им казах нищо, а вечер хапех до болка завивката си, за да не завия от болка. Така минаха три дни. А на следващата сутрин той ми се обади и след час дойде у нас. Прегърна ме така силно, че едва не се задуших. С неговата позната вече не било същото. Усетил я абсолютно чужда, питал се защо въобще му е притрябвала. През цялата нощ се въртял в леглото, търсейки аромата на косите ми. Упреквал се, че е пълен идиот, кретен и най-дебилният мъж на планетата. В безсилна злоба към себе си, обръщал гръб и заспивал, без да може да докосне другата. Проклинал се, че може би ме е загубил завинаги. Разказваше ми всичко това и ме притискаше към себе си по-силно и по-силно. Разбрах, че точно тогава, се сляхме завинаги. Молеше ме никога повече да не го напускам. И повтаряше със сълзи в очите, че ме обича. А после дойде нашата първа истинска нощ. Андрей се любеше именно с мен, а не с поредното красиво тяло в леглото си. И сякаш ни беше за пръв път. Не откъсваше очи от моите, като че ли се страхуваше да не пропусне в тях нещо много важно.
Само че на сутринта аз отново се прибрах у дома. Казах му, че вечерта пак ще се видим, но не побързах да пренеса четката си за зъби у тях. След седмица Андрей ме помоли да се омъжа за него. Направихме го след месец и вече нося неговата фамилия. Със сигурност ме очакват още много сражения, но вече знам, че любовта е една постоянна битка за човека, без когото не можеш да съществуваш.

Ирина

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov