lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Съдбата написа музика за мен

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Administrator
Site Admin


Регистриран на: 29 Юни 2008
Мнения: 150

МнениеПуснато на: Чет Дек 06, 2012 12:20 pm    Заглавие: Съдбата написа музика за мен Отговорете с цитат

Винаги, когато наближи пролетта, си спомням тази история. И сега ми се иска да я споделя на страниците на моя любим вестник.

Аз съм музикантка, преподавам в музикално училище. Някога бях ученичка в него. От малка мечтаех да свиря на пиано. У дома имахме прекрасен роял, беше на мама, но тя отваряше капака му много рядко. Веднъж видях как с татко свирят на четири ръце някаква детска песничка. И досега помня техния възторг и щастие. Тогава си помислих - ето това е истинската любов,

четири ръце върху черно-белите клавиши.

Само че по-късно предпочетох арфата. Оказа се, че моите ръце са много подходящи за този инструмент, чиито струни раждат най-вълшебната музика. Бях най-талантливата ученичка, всички ми предричаха кариера на голяма звезда. Стараех се много, по цял ден свирех и мечтаех някога да се появя с дълга бяла рокля на сцената. Докато един ден в нашето училище дойде Константин. Баща му бил строителен инженер и дълги години живели в Куба. Свиреше на пиано. Когато го видяхме за пръв път - чорлав, луничав, малко недодялан, но винаги усмихнат, дори не предполагахме, че пред нас стои изключителен талант. Но Косьо беше точно такъв. Скоро всички го наричаха Вундеркинда. Разбира се, аз продължавах да бъда най-добрата в училището, но след него. Не му завиждах, нито се ядосвах. Просто бях влюбена в него, макар понякога да мислех, че е най-противното момче. Не ми обръщаше никакво внимание, наричаше ме Сонче - слонче и често ми дърпаше плитките. Кой знае защо, когато се разминавахме в коридора тананикаше припева на известна по онова време песничка: "Петнадесет лалета, петнадесети ред..."

Всички твърдяха, че е тайно влюбен в Милена

и аз понякога оставях петна от сълзи върху възглавницата си.
В последния клас всички се готвехме за големия концерт по случай завършването. Бяха поканили известни музиканти, за да ни оценят. И точно тогава Косьо, на когото всички толкова разчитаха, си счупи ръката. За всеобщо разочарование, дори не се появи на абитуриентския ни бал. После научихме, че няма да кандидатства в консерваторията. Имал проблеми с неправилно зараснала кост. Чух, че отново заминал със семейството си, този път някъде в арабските страни.
Годините минаваха, завърших висше музикално образование, станах концертираща артистка, появих се по телевизията, за мене писаха във вестниците.
Веднъж, когато се прибрах у дома след уморително турне, заварих голям дебел плик с моето име. Отворих го, бяха ноти - концерт за арфа и оркестър. Само че нямах сили да ги чета. Сетих се за тях едва по обед на другия ден, когато се бях наспала, изкъпала и пиех любимото си мляко с какао на терасата. Извадих ги и от плика изпадна бележка. Някой с едър, разкривен почерк ми пишеше, че ми подарява тази музика, защото е сигурен, че няма друг, който да я изпълни по-прекрасно от мен. Нямаше име, а само някаква фамилия, която нищо не ми говореше. Прочетох нотите, после отново и отново. Прииска ми се да изпълня партията на арфата. Никога не бях чувала по-прекрасна музика. Веднага се обадих на нашия диригент и разпалено му разказах за тайнствения си подарък. Предложих му да я чуе и ако му хареса да я изпълним на пролетните музикални дни, които ни предстоеше да готвим.

Маестрото беше във възторг

и реши, че през март с нея ще закрием цикъла съвременна българска музика. Толкова много му хареса дебютното произведение на неизвестния композитор!
И ето я вълнуващата вечер. Всички вече бяхме на сцената, когато някой ми подаде бележка. На нея пишеше: "Аз съм на петнадесетия ред, ще ме познаеш!" Прииска ми се да погледна в залата, но в същото време диригентът вдигна палките и аз забравих са всичко. Потопих се във вълшебните звуци. До края на концерта забравих за бележката, пък и аплодисментите ни затрупаха като лавина и ми се струваше, че едва дишам от невероятното вълнение.
Влязох в гримьорната и побързах да разкопчая корсета и да спусна косите си. Имах чувството, че така ще ми олекне. Тъкмо се бях преоблякла, когато на вратата се почука и аз механично казах "да". Видях непознат мъж с фигура на баскетболист, който държеше огромен букет от пъстри лалета. Учудено попитах мен ли търси. Той се усмихна широко и страшно ми заприлича на някого, но все още не можех да си спомня на кого. "Ех, Сонче-слонче, станала си звезда, не искаш да се запознаеш с автора..." Боже! Това беше Косьо, моята първа ученическа любов. Бяха минали 10 години, а той - възмъжал и променен. Нима той беше написал партитурата?!
Косьо ми разказа, че я композирал, след като гледал по телевизията мой концерт. Живеел в Щатите, бил мениджър в музикална компания, връщал се рядко и винаги му се искало да ми се обади, но не смеел. Като ученик тайно бил влюбен в мен, възхищавал ми се, но не смеел да ми признае чувствата си.
Толкова бях объркана, че ни в клин, ни в ръкав го попитах защо бе седнал на петнадесетия ред. Тогава най-сетне той ми подаде лалетата и изтананика "Петнадесет лалета, петнадесети ред..." Беше обмислил всичко.
Последва кратка, но страстна любовна връзка. Косьо остана в България още месец, а аз точно тогава нямах мъж до себе си. Това беше най-прекрасната пролет в моя живот и винаги свързвам този сезон с него.
Писахме си дълго, видяхме се още няколко пъти, но в Щатите той имаше семейство и двамата разбрахме, че се бяхме разминали. Оттогава минаха много години. Отдавна съм само педагог. Затова пък неговата прекрасна музика ни свърза завинаги. Имах чувството, че не той, а съдбата я беше написала за мен.

Соня
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> ЧЕТИВО ЗА ДЕНЯ Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov