lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

На лафче и минути за забава
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... , 26, 27, 28  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Говорилня
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Pamela{}



Регистриран на: 13 Сеп 2008
Мнения: 2280

МнениеПуснато на: Пет Яну 05, 2018 8:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Честно да ти кажа просто нямам избор, Тита. Аз съм със слаб имунитет, лесно ме сваля, но се налага да се държа, пия витамини да се надигна и да си върша задълженията. Декември се влачих две седмици болна на работа, накрая се докарах до бронхит, чак тогава си взех болничен и у дома пак на крак, защото и малкия се тръшна с висока температура, много бързо забравих за себе си.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24125
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Яну 05, 2018 9:36 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Е това е просто ужасно. Понякога хората наистина сме способни на чудеса. Преди години и аз съм работила с пневмония, но има периоди, в които просто и да искаш - не става. Дано не ни се случва.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Pamela{}



Регистриран на: 13 Сеп 2008
Мнения: 2280

МнениеПуснато на: Пет Яну 05, 2018 11:41 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Доста неприятно е, да.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Съб Яну 06, 2018 12:02 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Аз съм съгласна с Тита. Хората са с различен имунитет и по различен начин реагират на болести. Но вярно е и, че понякога сме способни на чудеса, особено когато нямаме друг избор. Ето например виждам го по 2те ми деца, и двете са момчета, но по различен начин реагират на болести. Големият е като мен, рядко е болен, и като е болен му минава много бързо болестта, няма Т повече от ден. Като е болен е активен, подскача, трудно ще кажеш, че е болен като го гледаш колко е весел. Малкият е по-скоро като баща си. Като се разболее става сънлив, спи много, или просто лежи, апатичен е и блед, Т има повече от ден, трудно сваля Т, редувам парацет с нурофен на по 3 часа, че да му сваля Т, оздравява по-бавно.
А за мен...Да, много рядко се разболявам. В Бг от дете не съм боледувала. Тук в Норге съм била болна 3 пъти досега. 2 пъти гнойна ангина/след 2рото дете, явно имунитетът ми падна/, не съм взимала нищо за нея, щото още кърмя. Сега 3я път-бронхит се оказа. То аз си ходех на работа, щото като цяло се чувствах добре. Е, вярно, че с кафето в почивката постоянно трябваше да си разтварям парацетамол, ама иначе нито гърло ме е боляло, нито нещо особено да съм чувствала спад в енергийното ми ниво...Аз съм като едно перпето мобиле. Laughing Отидох на лекар, щото накрая се притесних. 7 дена с парацетамол по ред, това беше нечувано за мен, кога съм имала толкова дълготраеща Т?! Пък и като цяло съм против всякаква химия и много ненавиждам да трябва да пия нещо...Ако щете ми вярвайте, но нито аналгин, нито аспирин съм пила от минимум 10 години насам...То и този парацетамол го вземах, щото Т ми пречеше да мисля. Та се замъкнах на док, и вече и аз си мислех какво ли не....А док, млад, симпатичен док Cool , ме преслуша с една слушалка и каза, че съм имала вече преминаващ бронхит. Ама нали дробовете ми били чисти и гърлото ми било чисто, нищо нямало да ми предпише, те тук са така. Затова каза, ако продължавам да имам Т да продължавам да пия парацетамол и така. А за работата нищо не каза, ама аз и не съм питала. Сега съм още нова дето се вика, още се доказвам. Не върви толкова често да отсъствам в началото. То стига, че няколко пъти се наложи да отсъствам заради болести на децата или заради събития в градината...Затова болна-здрава си ходя, така или иначе никой не ми го е направил на въпрос, като кашлям, си кашлям в ръкава и така...Важното е, че са доволни на работата, другата седмица за 1ви път ще съм втора смяна, почва се. И пак на пекарната машина, уф...Тъй ще е, няма лесно. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
magdalenas



Регистриран на: 06 Юни 2009
Мнения: 3539
Местожителство: България

МнениеПуснато на: Нед Яну 07, 2018 9:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Оф, това с болничните е много сложна тема... Не е хубаво, разбира се, да си взимаш болничен за щяло и нещяло едва ли не, но и да ходиш болен на работа да разболяваш другите и себе си повече, пак не е хубаво...
Аз не знам как изкарах на работа през декември с толкова болни клиенти... Добре, че нищо не ме тръшна, ама и много пъти си мисля, че не е правилно "прясно болни" да щъкат насам-натам, да разнасят зарази... Декември е важен месец за мен и някак си... "нямам време" за боледуване тогава.
За мен новата година започна добре. Нормално. Работа, започнах си фитнеса отново... Стъпка по стъпка искам да се върна повече към по-здравословен начин на живот, че нещо си поразвалих дисциплината. А какъв маниак бях станала само!... Чак си се кефя като се върна назад към това време и искрено съжалявам, че поизоставих супер режима си...
Ох, и наистина се надявам новата година да ми донесе повече положителни емоции. Искам и истинска, реална любов. Искам да се почувствам "повече жива"... Мен лично рутината ми води скука и... някак си ме убива. Не мога да стоя на едно място, трябва винаги да имам усещане за кауза, мисия и растеж. Във всичко.
Имам една връзка сега, която определено ми дава всичко, което имам нужда в емоционален план. Има си кауза, мисия, растеж, адреналин... Кара ме да се чувствам жива и да мечтая отново. Остана да прерасне в брак и семейство... Не от онези скучните, в които имам чувството, че все едно съвсем ще заспя с отворени очи. А нещо, за което ще имам усещането, че е нещо уникално, нещо силно и "съживяващо". Тръпка да има. За цял живот. Да се връщам назад и да си казвам: "Аз посмях да се преборя за любовта си!"...
Малко откачено звучи сигурно, знам... А иначе съм толкова нормална Smile) Именно обаче това откаченото аз имам за нормално. Винаги съм усещала, че не съм родена да изживея живота си по... праволинеен път. Спазвам правила, доколкото това е важна част да си част все пак от общество и в същото време знам, че има много "правила", които е добре да нарушиш, за да направиш правилното нещо. За теб.
Хей! Нищо чудно да се омъжа тази година. Стискайте ми палци Smile
_________________
Всеки човек е творение на собствения си модел на мислене.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Нед Яну 07, 2018 11:14 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Супер звучи, Маги!
Аз ще ти стискам палци, разбира се!
Съгласна съм с написаното от теб.
Аз съм заедно с моя мъж от май месец 2004 година, нямах навършени 24 год още. При мен мога да кажа, че нещото, което ме привлече към него е и това, което държи тръпката през годините. Пътуванията, авантюризмът. И до ден днешен пътуваме, лятната отпуска-задължително и то извън страната, в която сме. Сега -задължително с децата. "Смяната на пейзажа" дава голям рефреш на връзката. Cool А за това, че сме живели в различни държави и на кораб, съм писала тук-там вече...Сега пак обмисляме "смяна на страната" в следващите няколко години. Винаги сме на едно мнение и не се страхуваме да почнем пак отначало- в нова страна, нов дом, нови хора. Ще има какво да си спомняме на старини. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
magdalenas



Регистриран на: 06 Юни 2009
Мнения: 3539
Местожителство: България

МнениеПуснато на: Чет Яну 11, 2018 10:12 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ах, отговорът ти ме... успокои някак си, Русалка.
Именно - ще има какво да си спомняме на старини. Ще има и аз какво да си спомням на старини, ще направя историята на живота си различна, уникална... Поне за мен - ще се връщам назад и ще се усмихвам на смелостта си да се боря за любов и по-добър живот, а не да виждам как страхливо съм изживяла живота си и да се питам какво ли щеше да стане, ако не се страхувах толкова много... А дори и да съжаля за нещо, поне ще съм имала една наистина уникална кауза, за която си е струвало все пак риска. Наистина обратното на любовта не е омразата, а страхът.

Желая Ви успешен ден!
_________________
Всеки човек е творение на собствения си модел на мислене.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Darma



Регистриран на: 09 Юли 2013
Мнения: 139

МнениеПуснато на: Нед Яну 14, 2018 12:51 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ахой Smile

Ще ви занимавам малко с нещо драматично, ще ме извините.

Както вече ви казах, имам 8 месечна Вайбър връзка Very Happy с един прекрасен мъж, който ми покрива всичките изисквания, за да го намирам идеален. Имаме планове да се видим, които за жалост се поотложиха, но постът ми не е за това. Нямам съмнения, че ще се видим скоро и всичко ще е 6.

Имаше един мъж в живота ми, към когото отдавна не изпитвам чувства, и точно това ме притеснява. Наскоро научих, че се е обвързал сериозно и когато разбрах ми стана толкова зле, че ми дойде шоков повече факта, колко много отвратителни емоции изпитвам, отколкото новината сама по себе си.
Донякъде си обяснявам състоянието с това, че в настройката си оставих този човек "запазен", т.е. внушила си бях явно, че каквото и да стане, винаги ще имам път към него, а сега с тази новинКаSmile)) ми се налага да се...пренастроя. А от друга страна този въпросен мъж не е човек, който има навика да се обвързва сериозно.
Все още ми е тъпо, но не както би й било тъпо на някоя влюбена жена при такива вести, ами просто сдухано такова. Даже ми е гузно заради моя Американец, който е чудесен просто, невероятен късмет с него.

Според вас защо се получават такива засечки понякога? Аз съм убедена, че нямам чувства и съм го прежалила, но това, което почувствах, не ми се струва особено наред Rolling Eyes Rolling Eyes
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Нед Яну 14, 2018 5:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Дарма, според мен е нормално.
Новата ти връзка не е пълноценна, докато не се осъществи физически. Дори и да си мислиш, че е така, подсъзнателно усещаш, че нещата още не са "реализирани" в тази ти връзка.
За този човек, не зная от кога е "в миналото" ти, но ако не е много отдавна е възможно чувствата да не са съвсем изстинали, колкото и да се убеждаваш, че е така.
Мисля си, че ако ти беше ангажирана в реална "физическа" връзка, щеше да го приемеш по-лесно, може би.
Не зная, вероятно сте имали "трудна" връзка, в която ти си била или си се чувствала пренебрегвана. И затова си се опитала да го "заровиш" след това. Затова сега и не се радваш на щастието му. Може би трябва да минат още години. Все идва един ден си мисля, в който вече не ни пука и не ни интересува какво правят бившите. Независимо от това колко сме си мислели, че ги обичаме или наистина сме ги обичали. Не ни пука щастливи или нещастни са. Женени или сами. С деца или без. И т.н. Просто за някои този ден идва скоро, на други им трябва повече време. Но този ден идва, повярвай ми. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Darma



Регистриран на: 09 Юли 2013
Мнения: 139

МнениеПуснато на: Пон Яну 15, 2018 2:15 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря за поста, много ми олекна. Smile Знам че си права, просто във вихъра на емоциите човек трудно разсъждава правилно.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Вто Яну 16, 2018 1:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте! Very Happy
Маги, Дарма- радвам се. kiss
И на мен форумът ми действа успокояващо. Винаги съм намирала подкрепа и разбиране тук, за което благодаря на всички съфорумци!
Ето сега пак ще си се оплача, на мен така ми олеква.
2ра седмица поред ме натътрузват 2ра смяна. Mad Която е от 15.30 до 23.40ч.
А пак започнаха активитетите на децата-гимнастики, футболът почва, спортът в сряда...Даже в четвъртък вечерта ще има сбирка на детския хор в църквата. Поради това, че ще съм на работа вечерта се наложи да орежа някои от активитетите за седмицата, да не натоварвам много програмата на мъжа ми. По принцип с тези "дейности" се занимавах почти изцяло аз. Оставих само футбола и хора. Другото е, че като не се явя на някои от въпросните спортове, ще пропусна възможността да си видя учителя, уф...И 3тото е, че днес уж ми се спеше пък не можах да дремна за час-два сутринта и пак ще ходя като зомби цял ден, и ще се наливам с кафе...Ето, оплаках се и ми олекна. Smile Иначе съм добре. Доволна съм, че поне тази седмица не съм на пекарната на кюфтета, ами на консервите. Там е курорт в сравнение с пекарната. Laughing Хубав ден на всички! Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Съб Фев 03, 2018 12:15 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте! Smile
Тази седмица бях дневна, но не дойде учителят ми на спорта. Същия ден го разминах с колата, беше със сина си. И така. Вече стават 2 месеца откакто не съм го виждала...като хората. Щото разминаване с колата не се брои. Направо имам чувството, че почнах да го забравям.
И др. седмица няма да го видя, щото ще съм 2ра смяна...Се ла ви.
Иначе нещо любопитно. Тези дни като работех на пекарната машина, си бях свалила очилата, предпазните/да не ми пръсне олио в очите/ и ги бях сложила на масичката, щото се бяха оцапали и овлажнили. И дойде произв. шеф, полякът, и ми вика- "Сложи си очилата". И аз му казвам-оцапаха се и се овлажниха, затова ги махнах. А тя думата на норвежки за овлажнявам е като вода, и той не зная не ме чу ли/машината трака силно и сме със слушалки на ушите/ или не ме разбра, но ми взе очилата и отиде да ги мие на мивката. Изми ги старателно, после ги обърса с хартия и ми ги донесе. Аз казах благодаря и се направих все едно че нищо толкова не е станало. Но честно казано бях изумена от такова...внимание. Та така. Във фабриките винаги е интересно.

Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Сря Фев 14, 2018 10:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Днес, точно на 14, трябваше да водя спорта - хокей на трева. И тъкмо играта беше взела да отича, щото ги бях разделила на момчешки и момичешки отбор, а момчетата бяха повече и водеха. Когато...моят учител си облече розова жилетка и се включи към отбора на момичетата...Тогава почнах да играя и аз. Накрая като си тръгвахме му казах докато минавах край него, той беше наведен,"Благодаря, Вб..."/нарекох го по име, но не зная дали ме чу. Затова малко след това, като се облякохме и излизахме го погледнах в очите и му казах "Благодаря още веднъж"той се усмихваше леко и нищо не каза. Бях напрегната през цялото време на играта. Не се чувствах на висота, К. и той беше разсеян...Но повечето от другите родители харесаха играта. Сега от 1 страна се радвам, че др. седмица ще съм 2ра смяна и мъжът ми ще го води. Пък на 28 няма да ходим, после пак 2ра....Тъй че скоро няма да го видя пак. Почувствах се и малко като предател, сякаш той още не е безразличен, пък аз съм започнала да се отдалечавам...
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2257

МнениеПуснато на: Чет Фев 15, 2018 2:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Даже днес се чудех дали да не използвам повода днес да му звънна и пак да му благодаря. Едвам се сдържах да не го направя...
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24125
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Чет Фев 15, 2018 10:12 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Защо не рискува? А как е новата работа?
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Говорилня Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... , 26, 27, 28  Следваща
Страница 27 от 28

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov