lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

На лафче и минути за забава
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 21, 22, 23
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Говорилня
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Нед Окт 01, 2017 3:26 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте!
След последния ми пост в емиграционната, днес един по-ведър. Very Happy
Нали продължавам да чистя в църквите, съм винаги в течение с дейностите, които се провеждат там. Видях, че днес ще има служба във връзка с есенния празник на благодарността и съответно и раздаване на книжки на 4годишните. Аз нямам 4годишно, но...някой друг има Cool и реших да отидем на службата с Бобо. Последният е винаги навит като стане въпрос да се ходи в църквата, а скоро не бяхме ходили на служба. Питах и Кирил, ама той не искаше. Облякох си една сива, еластична рокля по мен, 5 санта над коляното, подарък ми е от моята приятелка полякинята. Стои ми много добре, въпреки невзрачния цвят.
Още като влязохме в църквата и го видях, беше в мнозинството с 4годишните пред вратата, знаех си, че ще го видя. Very Happy Ние с Бобо се намърдахме вътре, седнахме на 2рия ред. Службата беше приятна. Накрая Бобо взе да се отегчава и малко да не слуша/беше му и време за обедния сън/, пък и др. деца от градината много се закачаха с него. Но като цяло нормално мина, имаше и едно кръщене, интересна служба беше. След службата имаше една маса- със сладки, хляб, вафлички и т.н. Хората си вземаха и си хапваха, и ние с Бобо хапнахме малко. Докато стояхме и го видях, че на няколко пъти се обръща да ме гледа, смутих се и се завъртях леко настрани, и гледах да не го гледам много. И без това е възможно да се е запитал- защо ли съм отишла като нямам 4 годишно? Те и други може да са се запитали същото. Ама вообще не ми пука какво си мислят. Макар че майка му например беше и на предната служба, на която ходихме с Бобо, а тогава нямаше други деца освен него. Помислих си, че ще му е по-интересно да иде в църквата като има и други деца там. Аз даже ще се радвам ако той си мисли, че съм отишла в църквата, за да го видя, хаха. Smile Със сигурност ще му е много приятна тази мисъл. Във всеки случай на мен ми бе приятно да използвам този повод да го видя, макар и за малко. И бившата му жена я нямаше, супер. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Пет Окт 06, 2017 9:46 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте! Very Happy
Този път на гимнастиката в сряда беше дошъл той, а не бившата му. Стоя през повечето време в коридора и вообще не го виждах, аз бях вътре в залата. Приказваше си там с един др. баща. Чак към края влязоха вътре и стоеше встрани от мен, на няколко крачки разстояние, прав, опрян на стената. Пък аз бях седнала на пода до др. стена, до мен седеше моята приятелка полякинята и си лафехме. Хвърлях му погледи, само той забеляза. На излизане в коридора се обърнах случайно и погледите ни се срещнаха. Усмихнах му се и после си тръгнахме. Smile
Другата седмица май няма да има гимнастика, щото е есенната ваканция на учениците.
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Darma



Регистриран на: 09 Юли 2013
Мнения: 129

МнениеПуснато на: Пет Окт 06, 2017 11:29 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Русалка, интереса е жив толкова време, без при това нищо да се случва... как става така?

Аз искам да се похваля, че от началото на Май т.г. водя много интензивна, интересна и напоителна кореспонденция с един американец, с когото планираме да се запознаем лично и да прекараме една страхотна седмица заедно навръх НГ в Канада. Много съм очарована и засега всичко е Фантазия! Smile О, и за пръв път виждам голям мъж, с естествена кукленско светло (но не ярко) руса коса! Very Happy

И да се оплача, че любимата ми баба преди седмица се почупи на сто места и сега трета нощ съм в болницата да я пазя (и обслужвам) , а за първа нощ има и къде да легна и съм толкова благодарна за тази стара ръбеста кушетка...


С вас какво става? Как сте?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Съб Окт 07, 2017 12:05 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Дарма, ами не зная как става така. Може би защото стояхме на ръба- и буквално и преносно...да се случи нещо. Но нищо не се случи и до днес. Но на мен и така ми харесва. Smile
Бързо възстановяване на баба ти.
И пиши как е минала срещата с блондина. И моят учител е блондин, а по принцип не харесвах руси мъже. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Пет Окт 13, 2017 9:58 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте! Very Happy
От едната рибна фабрика/скумрия/ ме прехвърлиха към друга рибна фабрика- за сьомга. Втората фабрика нямаше нищо общо с първата. Елитна, модерна фабрика, висока хигиена, но и високи изисквания. Накараха ме, за огромно мое съжаление, да си изтрия гел-лака. Sad Какво да направиш, работата понякога изисква жертви. Confused Иначе пък ми дадоха безплатна карта за басейн-за мен и цялото ми семейство. Razz
Работата е далеч, 45 мин карам с колата в 1та посока. В отделението за филетиране съм, махам кости от риба докато се движи на поточната линия. Shocked А докато не влязох във фабриката никога не бях пипвала да режа риба в живота си, освен печена-да ям. Laughing Проведоха ми 1 седмица и 3 дена-обучение. Доста кратко...Ама казаха, че съм ок да се оправям и сама оттук нататък. С по 2 чифта ръкавици съм на ръцете-1ви чифт вълненини, втори-гумени тънки, а на лявата ръка имам и 3ти чифт ръкавица отгоре-желязна с дупки. Редуваме се на местата- от време на време режем на линията, от време на време мяткаме тлъсти сьомгени филета в кашони. От другата седмица- съм на 2ро ниво в играта, вече байцам извън обучението. Вчера и днес-почивка е цялата фабрика, от др. седмица съм пак всеки ден, да видим докога. Имам договор- за "на повикване" обаче, на всички давали такива в началото, така ми казаха. Работата е тежка и физическа, но ми харесва. Между хора си, но си все едно сам. Толкова си концентриран в това, което правиш, че е идеална да забравиш. Да забравиш кой си, откъде си, какви са мечтите ти, къде си могъл да бъдеш или защо не си...и ей такива тежки мисли. Работиш си като робот и забравяш...всичко. А в момента имам какво да искам да забравя. Огромното си разочарование. Ето например вчера, разбиха и последната ми надежда, и последната ми илюзия, че може да ми се отвори работа в кариерата. Така и така ми се отвориха 2 свободни дена, облякох си вчера тъмносин делови костюм и бяла, лъскава риза/кога иначе да ги облека, а ми стоят страхотно/, седнах в колата...и за 10 мин бях в офиса на шефа в кариерата. Учудващо попаднах на него. Мислех си, че тъй като тече есенна ваканция тук, може и да не го хвана на раб. място. Не смееше да ме погледне. Явно бях прекалено ослепителна. Или нямаше очи да ме погледне, след като цяла година ме мота и ми обещава, че уж...може да се отвори място за мен, а този път би отбой. Evil or Very Mad Twisted Evil Каза ми, че той шефът над него, всичко от него зависело, той спускал местата, той решавал кого да наеме и т.н. Сещай се, а как преди това тази песен не я пееше? Защо трябваше цяла година да ми дава надежди? Нищо не казах, само..."аха." После ми каза, че щели да се отворят места в администрацията и в продажбите, но за копаене с багер навън-надали. Щели да пуснат обяви в бюрото по труда, ако съм си харесала някой пост можело да кандидатствам. Аз го попитах дали му се струвам подходяща за продажбите, а той каза без да ме поглежда- "Не зная за какво си подходяща." Явно за нищо не съм ...Аз казах все едно, че не съм разбрала намека-"Аз предпочитам да копая, но просто се чудех дали и за такава длъжност да не кандидатствам." После явно се усети, че може да е бил груб и каза "то който е в продажбите, ще трябва много да пътува. Аз- къде ще пътува, предполагам, че в района? той-"да, ама може чак и до Олесунд". Аз- "е, то Олесунд не е далеч". Той- "Е, и до Фьорде и до...не знам си къде"/даже не го запомних/, ама и те не са много далеч. После добави- "На мен всъщност повече ми трябва човек тук"/щото нали Моника, секретарката, напуснала, и до ден днешен нямат никой на нейното място. После някакъв работник се зададе по коридора и аз рекох използвам случая да прекъсна този тягостен разговор. Казах му довиждане и се ометох. Този път не казах, че ще звъня пак, не казах нищо. Но ще хвърлям око на обявите и ще кандидатствам, ей тъй от спортна злоба. Макар че ми е ясно, че въпреки че сме село, надали ще ме огрее за такава позиция. Село сме и ме съмнява, че вообще ще има кандидати с образование, каквото и да било то, за тази кариера. Но...те не им трябват хора с образование тук в Норвегия, винаги съм се чудела на какъв принцип си избират кадрите вообще, не е във връзка нито с образованието, нито с опита, във всеки случай. Та разочаровах се дълбоко, не зная от кое повече- дали защото ми се убиха илюзиите, или защото ме мота цяла година. Ако не искаше да ме взема на работа да беше казал в самото начало, а то все...все казваше, че по-нататък можело да се отвори място. А сега изведнъж-то от мен нищо не зависи. Чук! Бясна съм. Evil or Very Mad Twisted Evil И разстроена. Sad Макар че това дълбоко в себе си го знаех, че не ми е писано пак да работя там и това е. Съжалявам, че не си удължих практиката тогава, когато това искаха, можех да удължа с 1-2 месеца още, ама на. Исках да съм горда- исках всичко, а не трохи. На ти сега. Режи риба и просто форгет. Като в онзи филм- острова. Дето всички работеха в една фабрика и мечтаеха да спечелят екскурзия. Мисля си -още 2 години/да станат 10 и да имаме право на по-хубави пенсии след време/. Ще минат като сън. И после? Като се махнем оттук? Чудя се дали няма да ми липсва...Норвегия. Човек с всичко свиквал, даже и с лошото отношение и необразоваността. Ти да видиш. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24103
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пет Окт 13, 2017 10:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Русалка, натъжи ме. Толкова си искрена romance Преди време много исках да се махна от селото, в което си бях купила къща. Махнах се, но сега го сънувам постоянно. Липсва ми. А ти, докато си имаш красивите деца и съпруг, никой никога няма да ти отнеме нито щастието, нито блясъка в очите. Понякога просто не ни е писано... Е, оки, махаш с ръка и продължаваш напред.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Пет Окт 13, 2017 10:13 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря, Тита! Много си мила! kiss
Как е момчето ти? Свиква ли?
Писах, писах...не писах за учителя си. Хаха. Значи този път гимнастиката във вторник свърши малко по-късно от обичайното. Учителката се замота. Даже и аз не забелязах, че сме свършили по-късно. Като излязохме в коридора след гимнастиката-той влезе с двете си деца и седнаха на пейката. Каза здрасти на всички и почувствах, че през цялото време ме гледаше. Направо усетих как се изчервявам. Добре че приятелката ми беше в др. коридор/там си облича момчето след гимнастика, че да не лудува много, такава тактика има/, да не види, че нещо се смущавам. Тя като тръгваше ми се показа на вратата и каза чао. После като щяхме да тръгваме Кирил взе да ме мрънка да пусна сушоара, дето е на стената в коридора. Ние си говорим винаги на български помежду си, аз така съм ги "инструктирала" децата и не ми пука другите какво мислят. Какво да го правя- натиснах копчето и сушоарът забръмча с някакъв странен, тракащ, шум. Видях, че учителят ми ме гледа и му казах " стар е" и се засмях. После подбрах К., казах довиждане на излизане и той ми каза довиждане и излязохме. В следващия коридор се засмях пак, защото ми стана смешно от цялата случка, сигурно ме е чул, че се смея, тя вратата е отворена между коридорите. Smile
Нищо, Тита. Тъжно е да. Но така сигурно е по-добре. Господ явно ме пази, да не направя някоя глупост и да си объркам целия живот. А ако бях в кариерата, щеше да е трудно да ме пази, много трудно.
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Чет Окт 19, 2017 7:22 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Здравейте! Very Happy
Вчера започна плуването на Кирил. То ще е всяка сряда до края на ноември, в един басейн в съседен град, в града, в който работя. Имам безплатна карта за същия басейн от работата, за мен и цялото ми семейство. Затова отидохме всички. Вчера свърших по-рано работа и отидохме малко по-рано от часа за плуване. Базата е много хубава, има няколко басейна с различна дълбочина, водни пързалки, едно място с течение, и басейн с вълни. Аз имах информация в кой басейн ще се проведе часа и бяхме вътре.
Докато се цамбуркахме из басейна, изведнъж го видях, учителят ми, на няколко метра от нас, каза ми здрасти и се усмихна. И аз му казах. Часа се проведе. Бившата му седеше отвън на пейката до басейна и гледаше, облечена. Може да е била неразположена, кой знае. Една дебела лелка водеше часа по плуване. Каза какво да правим-да лежат на водата и такива работи. Той К. малко се опъваше, няма ми много доверие, мисли, че както си лежи и изведнъж ще го пусна, хаха. Иначе спасителката като го държеше-лежа. Те повечето деца бяха на 5-6 год, само 2 можеха да плуват от децата.
После като свърши часа, който беше в половината басейн, бяха заградили, отидохме в другата част на басейна. Родителите и децата. За родител и дете-се включваше в таксата за спорт в сряда, затова останалите, които нямаха карта като мен, гледаха да си поплуват, така и така са дошли. Басейнът е в град на 45 мин от нашето село, все пак. Там учителят ми пак беше наблизо. Гледаше сина си на пързалката, и К. се пускаше по пързалката. Аз плувах с Борис. Една украинка от майките на 6-годишните ме заприказва на руски и взехме да си лафим. Видях го как гледа ей така Shocked , не зная дали усеща разликата, когато говоря на друг език, различен от български. Но пак език, който не разбира. По едно време Б. искаше до тоалетна и аз излязох като се набрах на ръце и минах по бански край него. Бас ловя, че ме е огледал. Ама не ми пука, хаха. Laughing Нямам какво да крия, тялото ми е супер, да гледа. И бях единствената майка с бански половинки-кафяв, фото бански-кафе на зърна. Останалите майки бяха все с цели, черни бански. Аз май съм най-безсрамна. Ами нямам нито стрии, нито корем, що да не се пусна по половинки. Бях си направила и гел с термо лак на краката, нали на ръцете не ми дават от работа. Него почти не го видях да излиза от басейна. Виждах го повечето време до кръста. Но това ми стигна да си загубя съня пак. Тази нощ се събудих в 4 ч и не можах да заспя повече...Хайде, стига съм писала, че трябва да се приготвям за работа. Хубав ден на всички! happy shine romance
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24103
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Чет Окт 19, 2017 12:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Съдбата постоянно ви събира Very Happy Много спечена жена му обаче. Всички ли норвежки са така сдухани Rolling Eyes
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Чет Окт 19, 2017 7:50 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ами не знам. Тя иначе много отворена го раздава. С децата си все се лигави, едни физиономии прави(като невменяема, ако питаш мен, нали работи с луди).
Отделно в интернет(в инстаграм) хвърлих едно око веднъж на нейни снимки. Мислех, някъде може да го има в кадър и учителят ми, ама-не би. Та снимала едни глупости...например имаше снимка на фолиото на маргарина(ужас, аз маргарин вообще не консумирам) дето се е опрял отдолу маргарина и станало като пишка очертанието върху фолиото. И тази снимка я публикувала в инстаграм, и отдолу някакви хора(норвежци най-вероятно) и писали- "засрами се". Снимала си краката как седи на дивана, с някакви раздърпани чорапи и си написала коментар, че разпускала така. И все едни такива странни снимки и странни коментари-нейни и на др.хора. Малко погледах и ми се отщя. Като в онази песен на Анимационерите е- "Сузи вече не говори, схемите са дълги коридори". Аз преди вообще не съм я забелязвала тази жена. Всъщност е доста незабележима, сива мишка от всякъде. От типа хора, дето може да ги срещаш всеки ден на път за работа примерно и никога да не ги забележиш и запомниш. С нищо не бие на очи. Докато не почне да се лигави. Тогава няма начин да не я забележиш. Ако не прави физиономии, може да мине за симпатична, 1я път като я видях с него в църквата, ми се стори даже красива. Но като го разкриви това лице в едни страшни гримаси, по-скоро плаши или буди недоумение, поне в мен. Учителят ми е някак много по-сдържан в сравнение с нея-в поведението си и вообще. А в интернет хич не е активен, няма никакви профили- ни във фб, ни в инстаграм, линкедин- никъде. Иначе в тялото е висока и слаба, но прекалено кльощава според мъжа ми, клоняща към анорексия. Според мен е някаква селска комплексарка, дето се мъчи да мине за много кул. Млада е, сигурно е най-много на 30. Едно и признавам-учи, поне гледа да се образова, за разлика от средностатистическата норвежка, която обикновено е посредствена и със средно образование.
Иначе повечето са доста задръстени да, от живота на село.
То и аз след 8 години тук-усещам как много съм се забила. Преди бях по-отворена. Наскоро някакъв мъж се опита да ме сваля на касата докато чаках в един по-голям м-н(на път за селото ни), аз нищо не му отговорих. Толкова съм се забила, че нямам думи. Преди ако бях щях да изцепя нещо да го затапя, или нещо да кажа, пък аз мълчах като пън. То ми беше толкова необичайно непознат норвежец да ме заговори и сваля на касата в м-н, че не ми дойде нищо на ума да му отговоря. Smile
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Rusalka



Регистриран на: 17 Яну 2009
Мнения: 2218

МнениеПуснато на: Съб Окт 21, 2017 11:15 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Сигурно се бъгнах. Напоследък всички ми приличат на риби. Особено норвежците-оприличавам ги на различен вид риби. С малки, неподвижни, сини очички. Учителят ми е сей. Шефката на отделението-сьомга. Имам колежка щука, а мъжът ми е сом. Laughing
_________________
В твоя живот става това, към което насочиш вниманието си.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24103
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Нед Окт 22, 2017 1:47 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Rusalka написа:
Сигурно се бъгнах. Напоследък всички ми приличат на риби. Особено норвежците-оприличавам ги на различен вид риби. С малки, неподвижни, сини очички. Учителят ми е сей. Шефката на отделението-сьомга. Имам колежка щука, а мъжът ми е сом. Laughing



Laughing Laughing Русалка, ако знаеш как се смях. Знаеш ли, мисля си, че не е случайност това. Може би си започнала да по-обстойно да се взираш в човеката душа, а както знаем - очите са прозорец към нея.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Говорилня Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 21, 22, 23
Страница 23 от 23

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov