lichna-drama.com Форуми lichna-drama.com
Вестник "Лична драма"
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Любими Стихове
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 19, 20, 21
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Хоби
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Камил



Регистриран на: 18 Май 2011
Мнения: 520

МнениеПуснато на: Съб Яну 30, 2016 8:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

НА СЕСТРА МИ

Аз искам да те мразя, но не мога.
А ти го заслужаваш - неведнъж
си причинявала и болка, и тревога
на моята душа... И капки дъжд
от моите очи са се изливали,
изчиствали са моята душа
и от яда горещ са я измивали,
но са оставяли красивите неща.

И те са ми помагали да дишам,
във болката били са ми опора,
и неведнъж, наяве или скришом,
със тях преборвам своята умора.
Усмихвам се, дори да ми се плаче,
държа се винаги като голяма,
и длъжна съм, защото знам, че
разчиташ на приятелското рамо.

О, колко пъти само съм те мразила,
и колко пъти си проваляла мечтите ми,
и колко пъти ти по нервите ми лазила си,
ала не мога да те мразя... От очите ми
отново тръгват капчиците дъжд,
за да намокрят на мечтите ми крилата...
Опитах да те мразя неведнъж,
ала такава участта е на сестрата.

Обичам те!

Автор: Ивелина Янева
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Teya75



Регистриран на: 13 Апр 2016
Мнения: 184

МнениеПуснато на: Пон Май 02, 2016 4:20 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ПРОЛЕТ

web

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

10.03.1979
Петя Дубарова
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение AIM Адрес
slaron



Регистриран на: 02 Фев 2013
Мнения: 1543
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юни 01, 2016 4:24 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Една българска майка

Не, не пращай ми дъще, пари,
ако има нужда, ще взема назаем,
не пращай ми пълни торби,
тебе си гледай, напреде върви.
Понякога ми се ще само
да погаля нежно косите ти,
всичко си имам, мойто момиче,
само не мога да зърна очите ти.
Не давай ми празни надежди,
че някой ден ще се върнеш,
знам, че не ти остава време
от работа даже да се обърнеш.
Всеки път, когато ти звънна,
ме караш да изпитвам вина,
от твоето семейство и време
все едно опитвам се да крада.
Но ако може някога само,
прати ми една снимка, мамо,
на моята внучка прекрасна и мила,
която не знае, че теб съм родила.
Иначе нямам нужда от нищо,
не залъгвай ме с приказки излишни,
ела си, щерко, за малко само,
защото утре може мен да ме няма.

Лидия Александрова
_________________
Няма бивши...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefka 56



Регистриран на: 01 Сеп 2012
Мнения: 4455
Местожителство: Plovdiv

МнениеПуснато на: Сря Юни 01, 2016 8:01 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

slaron написа:
Една българска майка

Не, не пращай ми дъще, пари,
ако има нужда, ще взема назаем,
не пращай ми пълни торби,
тебе си гледай, напреде върви.
Понякога ми се ще само
да погаля нежно косите ти,
всичко си имам, мойто момиче,
само не мога да зърна очите ти.
Не давай ми празни надежди,
че някой ден ще се върнеш,
знам, че не ти остава време
от работа даже да се обърнеш.
Всеки път, когато ти звънна,
ме караш да изпитвам вина,
от твоето семейство и време
все едно опитвам се да крада.
Но ако може някога само,
прати ми една снимка, мамо,
на моята внучка прекрасна и мила,
която не знае, че теб съм родила.
Иначе нямам нужда от нищо,
не залъгвай ме с приказки излишни,
ела си, щерко, за малко само,
защото утре може мен да ме няма.

Лидия Александрова

Това ме разплака до дупка. едва ли някой ще го разбере. Не съм виждала дъщеря си от 9години ,освен по скайп.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Саняя



Регистриран на: 17 Апр 2013
Мнения: 464

МнениеПуснато на: Вто Юни 07, 2016 11:57 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Не е стихотоверение,но ми допада много.

Писмо на Ч.Чаплин до дъщеря му Жералдин

Мое момиче,

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

Аз съм твоят баща, Жералдин!

Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

По-добре да говорим за теб!

След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...

Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.



Целувам те: Чарли
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
stefka 56



Регистриран на: 01 Сеп 2012
Мнения: 4455
Местожителство: Plovdiv

МнениеПуснато на: Вто Юни 07, 2016 8:42 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Много ми хареса.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Мрачна Тъга



Регистриран на: 13 Ное 2015
Мнения: 18

МнениеПуснато на: Пон Юни 20, 2016 9:18 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Залези

Днес ще ти разкажа за залезите ...
Онези, които ти ми подари.
За залязващите алени слънца,
за усмивките среднощни,
за желанието, което пожелах си на една звезда.


Ще ти разкажа за танцът на пръстите ми в твоите.
За падналата ми отпред коса.
За блясъкът в очите,
онзи, който носеше любов.

За утрините, хладни,
за преплетени ръце.
За устните които се докосват,
за туптящото сърце.

За счупената чаша ще ти разкажа.
За разбитото ми пак от теб сърце.
Ще ти разкажа, за това и как ме съживи.
За обичта, която пак изпитвам.

Остави да ти разказвам,
за изгревите и за залезите.
За звездите и мечтите.
Нека да се насладим на любовта
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Paola



Регистриран на: 25 Юни 2016
Мнения: 72

МнениеПуснато на: Сря Юли 13, 2016 9:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

В прегръдките на своята сладка съдба...

Дъждът навън вали и не спира,

а нощта една единствена мисъл раздира.

Копнеж по неземна, мечтана любов

седи и вълнува се само от зов.

Зов сред полета от мрачна тъга,

с приятел единствен - неизживяна мечта.

Полъх от шепот едничък в нощта,

със сила раздира таз мрачна тъга.

Полъх, роден от неизживяна мечта,

преследва ме бавно и с болка в нощта.

Чакам в забрава с надежда деня,

в който ще бъде до мен самата тя,

моята нежна ранима душа

в прегръдките на своята сладка съдба.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kysmet4e



Регистриран на: 07 Юли 2016
Мнения: 5

МнениеПуснато на: Чет Авг 25, 2016 5:35 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Teya75 написа:
ПРОЛЕТ

web

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

10.03.1979
Петя Дубарова


Това наистина ми хареса. Много е красиво! Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя
slaron



Регистриран на: 02 Фев 2013
Мнения: 1543
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пет Авг 26, 2016 5:21 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

..........................................

Изминаха години. И сега
съм тук, пред своя дом. И се страхувам!
Пред портата позната сам стоя.
Дали е истина, или сънувам?

Чакам да дочуя глас познат,
мама да излезе пред вратата
да и кажа, че на този свят
тя е най-добрата на земята!

Тате да ми подаде ръка
и да ме погледне във очите :
сине, ти се върна у дома!
Няма вече да пресмятам дните!

Няма никой. Къщата мълчи.
И не чувам в старата ключалка
ключът вътре да се превърти!
Нищо! Ще почакам още малко!

Но напразно. Само тишина.
И на прага ме не срещна мама!
Тате не подаде ми ръка.
В къщата е тихо. Никой няма.

Някъде отвори се врата,
бабичка се приближи до мене :
чедо, лани майка ти умря.
А баща ти още преди време!

Зкъснях! Дойдох си, ала знам,
че сърцето ми било е тука!
Много време бях далеч и сам.
Пак на портичката ще почукам!

Тишината плаши ме! Уви!
Как да вляза, кой ще ме прегърне?
Мамо! Тате! Бог да ви прости!
У дома съм вече! Аз се върнах!

25.08.2016 г.
Георги Костодинов /severozapad.org/
_________________
Няма бивши...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tita757



Регистриран на: 20 Авг 2008
Мнения: 24102
Местожителство: зоопарка

МнениеПуснато на: Пон Окт 03, 2016 12:23 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

vipove

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
_________________
"Винаги съм предпочитал компанията на кучетата. Смятам, че в кучетата има повече човещина, отколкото в хората”

Ален Делон


Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    lichna-drama.com Форуми -> Хоби Часовете са според зоната GMT + 3 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3 ... 19, 20, 21
Страница 21 от 21

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov